Значение, произход, разпространение, добиви. Използва се надземната част, без долните одървенели стъблени части на босилека – Ocimum basilicum от сем. Labiatae.
Направленията за отглеждане са добиване на етерично масло и суха дрога. Съдържанието на етерично масло в свежата надземна маса е 0,3-0,4%, а в сухата дрога – 1,2 – 1,5%. Маслото е богато на метилхавикол до 50%, линалоол, цинеол, евгенол, гераниол, мирцен, пинен и други терпени, дъбилни вещества до 5%, минерални соли, органични киселини и др.
Обикновеният босилек намира приложение във фармацевтичната и парфюмерийната промишлености, използва се като подправка в консервната и месопреработвателната промишлености. Етеричното масло и сухата дрога се употребяват както от официалната така и от народната медицина. Босилковото масло има доказано седативно, противомикробно, противокашлично и противогърчово действие. Българската народна медицина препоръчва отвара от боеилек при хрема, ангина, задух, възпаления на бъбреците, при зъбобол и болни венци.
Босилекът вирее диворастящ в субтропичните и тропичните части на Азия и Африка. Култивира се в Европа. Отглежда се в България, Сьрбия, Франция, Италия, Русия и в някои страни на Африка и Америка. В нашата страна се отглежда главно в Южна България- Казънлъшко, Карловско, Пловдивско и Старозагорско.
Добивите на свежа суровина могат да достигнат до 3 t (средно 1.5 – 2 t/da) а на етерично масло – 12 kg/da (средно 6-10 kg/da).