Коренова система. Поради вегетативния начин на размножаване, картофите формират брадест тип, адвентивна коренова система. Формира се от: очите, разположени по майчиния клубен (първична); възлите на подземните части на стъблата; столоните. Различаваме прикълнови, пристъблени, пристолонни и столонни корени. Общо взето картофите формират сравнително слабо развита по мощност коренова система, съставляваща 7-8 % от теглото на цялото растение. Около 60 % от нея се разполага в 25- сантиметровия орен почвен слой. Отделни корени достигат до 150 cm дълбочина.
Мощността й на развитие е във връзка с влажността, структурата, аерацията и запасеността на почвата с хранителни вещества. От голямо значение е и продължителността на вегетационния период на сорта. Ранозрелите сортове са с по-слабо развита коренова система.
Кореновата система на картофите се отличава с висока способност да усвоява фосфорните съединения от почвата и с ниска за останалите хранителни
елементи. Това обяснява в частност отзивчивостта на картофите при торене с високи азотни и калиеви торови норми.
Стъбло. Стъблото на картофите се образува при разрастването на вегетативните пъпки от “очите”, разположени по майчиния клубен. От един клубен се формират 3-6 броя стъбла, с височина 40-50 до 120 cm.
То е 3 или 4 ръбесто, обикновено изправено, разклоняващо се в по – голяма или малка степен. Оцветяването му е зелено (най-често), или пигментирано в червеникаво, виолетово или кафяво. Повърхността му е гладка или овласена.
Има способност да се разклонява и в подземната си част и да образува т.н. столони,  дълги 5-40 cm, дебели до 2-3 mm. Всяко стъбло формира средно 4-6 столона, по върховете на които или по върховете на тяхните разклонения  се образуват новите клубени. Средно половината от столоните са продуктивни.
Стъблата съставляват 10-15 % от общата биомаса на растението.
Клубени. Външно по клубените се различават основна (пъпна), връхна, коремна и гръбна части. Формата и едрината на клубените е различна и варира в зависимост от сорта, почвено-климатичните условия и агротехниката.
Кората им може да бъде кремава, кафява, светлочервена, розова, синя или виолетова, а месото – най-често жълтеникаво или бяло. Кожицата бива гладка, грапава, ситно или едро мрежеста, което донякъде зависи от степента на зрялостта.
По повърхността на клубените се наблюдават малки вдлъбнатини (очи), където са заложени от  2 до 5 спящи пъпки. Във всяко око една от пъпките е централна и по – активна, а останалите са резервни (странични). Ако обаче при прорастването централната пъпка се повреди, тя се замества  с някоя от резервните.
Общият брой на очите при различните сортове варира от 4-6 до 12-15. Разположени са спираловидно, при което от основата към върха плътността (броят) и жизнеспособността им се повишават.
В основата на всяко око се очертават слабо изпъкнали гънки, наричани “вежди”.
От централната пъпка прорастват кълновете, които ако се развиват при добро осветление, са къси и дебели, а на сянка лесно етиолират и удължават. Оцветяването и окосмяването им е сортов признак.
При напречен пререз под кората се вижда слой камбий и пръстен от проводяши снопчета, свързан с очите. Вътрешната част (сърцевината) съдържа скорбяла.
Едно растение образува средно 8-15 клубена. Тяхният общ брой зависи основно от броя на стъблата.
Средната маса на един клубен е 45-80 и повече грама. Те съставляват 70-80 % от общата биомаса на растението.
Химичен състав на клубена. Зрелият клубен съдържа средно около 75 % вода и 25 % сухо вещество. По-важните съставки от сухото вещество са: безазотни екстрактни вещества – БЕВ (скорбяла, захари, декстрин и др.) – 21 %; суров протеин – 2 %; мазнини – 0, 15 %; целулоза – 1 %; минерални вещества – 1 %.
Над 95 % от БЕВ са скорбяла.
В състава на позеленелите и прорастнали клубени се съдържа и 0,002 – 0,02 % до 0,08 %  отровнен глюкоалкалоид соланин.
Листа. Те са сложни, текоперести, разсечени, съставени от 3-7 странични двойки дялове с яйцевидна форма и 1 краен (върхов) дял. Между дяловете са разположени приседнали дребни листенца (делчета). Дяловете са накъдрени, гладки или овласени, по – светло, или тъмнозелено оцветени.
Разсечеността на листата е сортов признак.
Относителният дял на листата спрямо общата биомаса на растенията е средно 12-16 %. Колкото е по-голям този дял – толкова повече и по-едри клубени формират растенията, при условие, че са задоволени с хранителни вещества и влага.
Цветове. Събрани са на върха на стъблото в съцветие “китка“ от 2-4 разклонения. Състоят се от 5- листна чашка, 5- листно венче с ненапълно  срастнали венечни листенца, оцветени в бяло, синъо, червено или синъовиолетово, 5 жълти тичинки, образуващи тичинков конус, близълце.
Опрашването е предимно собствено, но не е изключено и кръстосано.
Плод. Двугнездна ягода, със сферична или яйцевидна форма, съдържаща голям брой дребни, сплеснати семена, с маса на 1000 броя – около 0,5 g.
При повечето сортове цветовете или още бутоните опадват и не се стига до плодоношение.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.