Коренова система. Тя е брадест тип и в сравнение с останалите житни е силно развита. Царевицата има три типа корени – зародишни или първични, вторични или стъблени и въздушни. Пониква с едно зародишно коренче, а няколко дни след това се появява от 1 до 13 първични коренчета, които бързо нарастват и се изравняват с първото. Отначало първичните коренчета са с по-бърз темп на растеж, отколкото надземната част на растението. След появата си те нарастват встрани и достигат на 25-30 cm., след което нарастват отвесно надолу. До появата на адвентивните корени те снабдяват растението с вода и хранителни вещества и имат определено значение в изхранването на царевицата до края на вегетацията.
Възелът на братене се залага в края на фаза трети лист и от него се появяват вторичните корени, разположени на 6-7 етажа. Възелът на братене се залага на 4-5 cm. дълбочина и се състои от 5-7 подземни стъблени възли. Стъблените корени се появяват последователно, като в началото се появяват тези от долните три етажа. Те нарастват в страни и обхващат цялото междуредие, след което се насочват надолу и могат да достигнат на дълбочина до 2,5 m, а при определени условия и до 4 m. Останалите етажи се образуват през вретене.
Корените на долните три етажа играят важна роля в снабдяването на растението с вода, хранителни вещества и особено с азот. Стъблените корени от по-горните етажи са повече на брой, по-къси, дебели, по-здрави и са разположени под остър ъгъл спрямо стъблото. Предназначението им е да създават опора на растението. Образуването и нарастването на кореновата система продължава до фаза восъчна зрялост.
Броят на корените варира (от 30 до 90) и зависи от хибрида и технологията на отглеждане. Между развитието на кореновата система и надземната маса съществува положителна зависимост. Кореновата система на царевицата е около 14% от общата маса на растенията. Активната част на кареновата система са кореновите власинки, които отмират през 15-20 дни и се образуват нови.
Разпределението в страни и в дълбочина на кореновата система зависи от почвените и климатични условия, от технологията на отглеждане и от хибрида. В едни случаи корените могат да проникнат на дълбочина до 2-3 m, а в други – до 60 cm. В 0-5 cm почвен пласт се локализират 30-35%, в орницата – 50-60%, а в подорницата – 30-35% от кореновата маса.
Във фаза цъфтеж по най-долните възли на стъблото намиращи се да повърхността на почвата се образуват надзмни или въздушни корени.Тяхното значение е да крепят растението и да го правят по-устойчиво на полягане.
Стъбло. То е тревисто, меко и сочно в млада възраст и е втвърдено и групо в края на вегетацията. Състои се от 5-7 подземни и от 6 до 30 надземни междувъзлия. Съществува положителна корелация между броя на междувъзлията, височината на растението и дължината на вегетационния период. Височината на растението варира от 0,6 до 6 m и повече и зависи от хибрида, климатичните условия и технологията на отглеждане.
Стъблото на царевицата е изпълнено със сърцевина. То е дебело и здраво. Повърхността му е гладка и обла, а от страната където са заловени кочаните има характер на вдлъбнатина по цялото продължение.
Подобно на корените стъблото на царевицата се отличава с много бръз растеж. През периода на усилен растеж на денонощие нараства с 3-10 cm, а в топли и влажни дни и повече.
Царевицата има способността да брати. Братя се облразуват от пъпки, които се намират в основната част на подземните и надземни междувъзлия. Братята от надземните междувъзлия образуват женски съцветия. Различна склонност към братене проявяват отделните сортове и хибриди, но то зависи и от условията на отглеждане. Образуването на 1-2 братя не намалява добива, но формирането над 2 /3 и повече/ силно го редуцира.
Младото царевично стъбло съдържа до 5% захари, които намаляват с напредването на вегетацията.
На стъблото при високопродуктивните хибриди се пада около 16-25% от общата биомаса. Тенденцията е неговият дял да се намали в полза на зърното, като височината не надминава 1.5–2 m.
Листа. Те са с типични за житните устроиство.Състоят се от листна петура, влагалище и езиче. Листната петура е дълга с ланцетовидна форма, обикновено е гладка и в редки случаи е покрита с власинки. Влагалището обхваща плътно междувъзлието. На прехода между влагалището и листната петура, се намира езичето, което е слабо развито и разцепено на две. Листата на царевицата са със силно развита нерватура. От двете страни на средния нерв, в горната част на листата са разположени едри клинообразни клетки. Те са изпълнени с вода при нормално състояние и петурата е опъната. При засушаване водното им съдържание намалява, те се свиват и цялата петура се увива. Броят на листата е различен и зависи главно от продължителността на вегетационния период на хибрида. При къснозрелите хибриди броят на листата и големината им се увеличават, а при ранозрелите – намаляват. Едрината на листата зависи от влагата и от условията на отглеждане. През ембрионалният период се образуват първите шест листа, а останалите – през първия и втория етап от органогенезиса. Жизнената дейност на листата нараства от основата към върха.
Цветът на листата е с различни нюанси и зависи от условията и особено от торенето. При недостатъчно азотно хранене и при понижаване на температурата зеления цвят избледнява. Когато се повреди кореновата система от неприятели или от неправилно извършване на междуредовите обработки се получава зажълтяване на листата. Антоцианова окраска на листата се наблюдава при недостиг на фосфор в почвата.
Царевицата развива голяма листна маса. При пълното развитие на растението общата листна площ варира от 0.5 до повече от 1 m2, което зависи от ранозрелостта на хибрида и условията на отглеждане. Общата листна повърхност при неполивни условия варира от 2500 до 3000 m2, а при поливни – от 4000 до 5000 m2 на декар.
Листата на възрастните растения в зависимост от хибрида и условията на отглеждане са 21-44% от общата маса на растението. Листата на отделните хибриди сключват различен ъгъл с растението. Хибридите с еректоиден лист (листата излизат под остър ъгъл) обикновено са по-високодобивни. Те използуват по-добре слънчевата енергия, защото тя прониква и към листата в долните и средни пояси на растенията, това позволява сгъстяване на посевите, при което растенията се засенчват слабо.
Съцветие. Царевицата е еднодомно разделнополово растение с чуждо опрашване. Всяко растение има два типа съцветия – мъжко (метлица) и женско (кочан). Метлицата на царевицата се състои от главна ос, която е продължение на стъблото и странични разклонения. На разклоненията са разположени по две класчета – едното е с къса дръжка, а другото е приседнало. Във всяко класче има по две цветчета. В цветчетата се развиват по три тичинки, които по време на цъжтежа силно удължават дръжките си, излизат извън цветните плеви и се разпукват.
Метлицата при благоприятни условия, започва да цъфти 3-5 дни след появата си, като цъжтежът и е с продължителност около седмица. В една нормарно развита метлица има 1000-1200 класчета.
Кочанът (фиг. 12) се развива от пъпка в пазвата на листа. Той се състои от дебело вретено, върху което от всички страни са разположени класчетата по две в редици. Всяко класче е с две цветчета, от които горното е плодно, а долното – стерилно. Глумите на всяко класче са къси, широки и кожести, след оронване на зърното плевите остават на кочана като люспи. Цветните плеви са много нежни и имат различна окраска, при оронване на кочана част от тях опадват. Редовете на зърната в кочана са винаги четно число от 8 до 32. Вретеното заема 13 – 20% от масата на зрелия кочан.
Стълбчето на плодника е нишковидно удължено, прилича на косъм и е получило наименованието свила. То има различна окраска и излиза извън обвивните листа на кочана. На върха си то е раздвоено, покрито е с дребни власинки, които по време на цъфтежа отделят лепкава течност. Власинките и лепкавата течност задържат цветния прашец, донесен от вятъра, което спомага за по-доброто опрашване. Цветовете в основата на кочана са с най-дълги стълбчета, а тези на върха – с най-къси.
Кочанът е заловен за стъблото с къса или дълга дръжка. При узряване кочаните с къси дръжки са изправени, а тези с дълги – увисват надолу. За механизирано прибиране по подходящи са хибридите, на които кочаните са изправени. На дръжката на кочана има възли, от които излизат обвивните листа. Те се състоят от влагалище и силно скъсена петура. В отделни случаи тези листа ненапълно обвиват кочана и върхът му се подава над тях, което създава условия за нападение от болести и неприятели. В сухо състояние масата на обвивните листа е приблизително 16% от масата на кочана. В зависимост от хибрида, климатичните условия и технологията на отглеждане, в млечно-восъчна зрялост кочанът заема 17-46%, метлицата – 1.8-3.0% от масата на растението.
Мъжките цветове започват да цъфтят 4-8 дни по-рано от женските. Колкото този период между цъфтежа на мъжките и женски цветове е по-дълъг, толкова опрашването е по-лошо и озърняването на кочаните е не пълно. Цъфтежът на женските цветове протича от основата към върха. Топлото и влажно време със слаб вятър е най-благоприятно за опрашването. По време на цъфтежа и опрашването падналите валежи измиват прашеца, а при сухо и горещо време прашеца загива. Броят на кочаните на едно растение е 1-3. Меката, захарната и покритата царевица образуват по-голям брой кочани, а при конския зъб и твърдата броят е по-малък.
Зърно. То варира по форма, големина и цвят. Надлъжната бразда липсва. Масата на 1000 зърна варира от 50 до 500 g.
По анатомично устройство зърното на царевицата не се отличава от зърното на другите житни растиния. Ендоспермът е брашнест или роговиден, или една част брашнест, а другата роговиден. Царевицата от всички житни има най-силно развит зародиш – 12-14 % от масата на зърното.
Химическият състав на царевичното зърно силно варира. Съдържанието на мазнини е 2.69–5.01%, а в зародиша – 32-36% , безазотни екстрактни вещества – 66.67-71.09%, целулоза – 2,02-3,39 %, пепел – 1.3-1.5%. Съдържанието на протеин е различно при отделните подвидове и хибриди. С най-високо съдържание на протеин в зърното – 13-14% е пукливата и захарната царевица. Протеина в твърдата царевица е 11-12%, а най-ниско е съдържанието му 10-11% в меката и конския зъб.