Царевицата спада към сем. Житни (Poaceae – Gramineae), род Zea L., вид Z. mays L. Голямото разнообразие на форми в този вид е проучвано подробно от редица автори, въз основа на което са определени следните подвидове:
Конски зъб – Z. mays L. subsp. indentata Shurt.
Стъблото в зависимост от ранозрелостата на хибрида варира от ниско до много високо, образува от 1-3 кочана на растение с 16-26 реда.
Зърната са сплескани, правоъгълни или клинообразни. Роговидната част се разполага само от страни на зърното, а брашнистата част е в средата и на върха. При узряване брашнестата част изсъхва по-бързо от роговидната, върхът на зърното хлътва и се образува трапчинка. Поради това зърната много наподобяват конски зъб, откъдето носи името си.
Мека царевица – Z. mays L. subsp. amjlacea Shurt.
Царевицата от този подвид е със средна височина на стъблото, образува по няколко кочана със средни размери. Тя има склонност към по-голямо братене и е със сравнително къс вегетационен период. Зърното и е със зъкръглен връх и брашнест лом.
Твърда царевица. Z. mays L. subsp. indurata Shurt.
Стъблото и е по-ниско от това на конски зъб, образува повече, но по-дребни кочани, с по-малко редове. В сравнение с конски зъб, тя е по-ранозряла, с по-голяма склонност към братене, но е ниско продуктивна.
Зърното е средно по големина с рогов едносперм, като роговата част покрива цялата периферия на зърното и само в центъра му ендосперма е брашнест. Ценна суровина е за производство на доброкачествени брашна.
Захарна царевица – Z. mays L. subsp. Saccharata Kцrn.
Стъблото е ниско, склонно към разклоняване, образува 2-5 малки кочана.
Зърното е средно до дребно, с набръчкана повърхност. Изпълнено е с рогов ендосперм с характерен блясък. В млечна зрялост зърната съдържат значителни количества разтворими захари (15-18%) и са подходящи за храна във варено състояние, за консервиране, за печене.
Пуклива царевица – Z.mays L. subsp. everta Shurt.
Тя има ниско стъбло, кочаните на растение са от 1 до 7, но са с малки размери. Зърното е дребно и се отличава със силно развит рогов ендосперм, изпълващ изцяло вътрешността на зърното. Когато зърното се нагрее, ендоспермът увеличава силно обема си, разкъсва обвивката и излиза навън като белоснежна маса (пуканки). Зърното което е сравнително богато с белтък е суровина за получаване на грис, пресувани ядки и други производи.
Пукливата царевица се подразделя на две подгрупи. Едната подгрупа има зърна със заострен връх и се нарича оризова, а другата е със закръглен връх на зърното и се нарича перлова.
Покрита царевица – Z. mays L. subsp. tunikata St. Hil.
Отличава се от другите подвидове с това, че има силно развити прицветници на женските цветове. Те плътно обвиват зърното, което трудно се отделя.
Покритата царевица няма практическо значение.
Восъчна царевица – Z. mays L. subsp. ceratina Kulech.
Ендоспермът на зърното е съставен от два слоя. Външният наподобява восък и е непрозрачен, по твърдост се прибижава до стъкловидния лом на пукливата царевица. Вътрешният слой е брашнест. Зърното поради високото си съдържание на декстрин се използва като суровина за получаването му.
От описаните подвидове съществува и богато разнообразие на разновидности отличаващи се по цвета на зърното. Чрез кръстосване между някои подвидове са получени и междинни форми като полузахарна, полуконски зъб, полутвърда и др.
В нашата старна царевицата е представена от наши и чужди хибриди.
Необходимо е в практиката да се използуват хибриди с различен вегетационен период, поради голямото почвено и климатично разнообразие в страната ни.
При такива условия използването на хибриди с различна дължина на вегетационния период дава възможност за получаване на стабилни добиви от царевицата и от засяваната след нея култура – пшеницата.
Царевичните хибриди, според дължината на вегетационния период по класификация на ФАО (Международна организация по земеделие и прехрана към ООН са разпределени в 8 групи – група 100 включва свърх ранозрелите, а група 800 – най-къснозрелите.
У нас са районирани следните хибриди и сортове, отговарящи на изискванията за различимост, хомогенност и стабилност, както и на изискванията за биологични и стопански качества за почвено-климатичните условия на страната:
1. За зърно:
– по ФАО 200-299: Алакси, Бац (RM 991), PR 93K38, KWS2360, LG 2285, PR38Y09, PR39D81 и Анжу 292,
– по ФАО 300-399: ДК 391, PR 38A24, PR 38D89, PR 38K06, Адемио, Аисеал, KWS2376, Кларика, Фиакре, Лаксот, LG 2305, LG 2362, Лауреат, Моналиса, НКТермо, Окситан, Фурио, Сиско, LZM 45105, LG 3409 и Куксар;
– по ФАО 400-499: Акаро, Анжу 400, Бора, Евелина, Калис, Калифо, Кнежа 419, Кнежа 423, Коломба, Курсус, Меридиен, Русе 424, Русе 464, Флоренция, DK 493, DK 440, LG 2447, LG 2481, PR36N70, PR36R10, PR37B04, PR37D25, PR37H24, PR37M81 и ZPSC;
– по ФАО 500-559: Агристер, Астуриал, Аталис, Кити, Кнежа 509, Кнежа 511, Кнежа 512, Кнежа 530М, Кнежа 570, Кнежа 594, Куартал, Маверик, НКТера, LG 3562, LG 2532, NS 4010, NS 444, PR35Y54, PR34A92, PR34N43, PR35P12, PR35R57, PR36K67, Русе 555, РК588:
– по ФАО над 600: Аристис, Кермес, Ковентри, Микадо, Кнежа 611, Кнежа М 611, Кнежа М 625, Кнежа 625, Кнежа 613, Кнежа 614, Кнежа 641, Кнежа 674, Кнежа 683 А, Кнежа 634;
2. За силаж: Кнежа 2Л 650, Кнежа 666, Кнежа 674 и Кнежа 570;
3. Пуклива царевица: Снежанка 1.
4. Захарна царевица /по списък “Б”на официалната сортова листа на Република България – 2004/ – Лумина, Русчуклийка, Челенджър, Ерика, Royalty и Бонус.
