Ботаническа характеристика на ечемика

Коренова система. Както  при всички житни, тя е брадест тип.
Ечемикът покълнва и пониква с 5-6 дo 10 зародишни коренчета. Адвентивните корени започват да се формират във фаза братене и на брой достигат до 60 и повече. В сравнение с ръжта, овеса и пшеницата, ечемикът развива по-слаба по мощност и усвояваща способност коренова система. Основната част от нея (70-80%) се разполага в почвения слой на дълбочина до 20-25 cm, а радиално – на 20-30 сm, поради което ечемикът е по-взискателен към наличието на лесноусвоими хранителни вещества в почвата.
Върху степента на развитието и растежа й влияят сортът, климатичните,  почвените условия и агротехниката.
Стъбло. То има метамерно устройство. Съставено е от 5-6 подземни и толкова надземни възли и междувъзлия. На височина достига до 150 cm. Районираните у нас сортове са с височина на стъблото около 100 cm. В сравнение с тези на пшеницата и ръжта, поради по-тънките си стени и по-слабо развитата механична тъкан е по-неустойчиво на полягане.
Листа. Съставени са от влагалище и петура. На границата между тях се образуват силно развити дълги ушички, които се кръстосват, и ципесто безцветно езиче.
Съществува правопропорционална, корелативна връзка между листната площ на растението и неговата продуктивност. На декар посев листната площ достига, а понякога надвишава 6000 m2.
Първите 2 -3 листа фотосинтезират около 30 дни, а 4- ти – 6- ти лист – от 40 до 65 дни.
Съцветие. То е клас. Съставено е от коленчато вретено и стъпаловидно разположени по него по три едноцветни класчета. При многоредния ечемик всички цветчета са фертилни, а при двуредния само тези от средните класчета. Класовите плеви (glumae) тук са редуцирани, нишковидни. Външната цветна плева завършва най-често с осил или вилообразен израстък. При узряване цветните плеви  срастват със зърното, но се срещат и форми с голо зърно.
Многоредният ечемик е с по-голям брой класчета в класа (до 70), в сравнение с двуредния (до 30).
Зърно. Има продълговатоелипсовидна до вретеновидна форма, обикновено плевесто, по – рядко голо, най-често с набръчкана повърхност и сламеножълта окраска. Масата на 1000 зърна варира от 30 до 50 и повече g. От един клас се реколтира от 0,2 до над 2 g зърно.
Хектолитровата маса варира от 62 до 74 kg.
Зърното на многоредния ечемик е неизравнено по едрина. Средните зърна са по-едри от страничните, а тези на двуредния са еднородни и изравнени (всички са симетрични). Плевите при тях съставляват 8-10%, а при многоредния  – 10-13%.
Сортовете, предназначени за пивопроизводство, трябва да са с изравнено по едрина зърно, с маса на 1000 зърна над 40 g, с хектолитрова маса над 64 kg, над 65-70% скорбялно и не повече от 10-11% белтъчно съдържание.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top