Значение, произход, разпространение, добиви. Ечемикът е втората по значение зърнено-фуражна култура в света след царевицата. В Хималаите и северните приполярни райони, под формата на каша, грис и хляб, той се използува ограничено и за храна на хората.
Зърното на ечемика е много добър концентриран фураж за животните, особено за прасета, птици и коне. Преобладаването му в дажбите на прасетата през последните 1-2 месеца от угояването повишава качеството на бекона, добит от тях.
По-ниското съдържание на белтъчини и по-високото на въглехидрати прави двуредния ечемик ценна, незаменима суровина за пивоварната промишленост.
Ечемичената слама, след тази на овеса /след тази на овеса/, се приема с най-голяма охота от преживните животни, като груб фураж. Тя е по-мека и с по-висока хранителна стойност от пшеничената.
Късият вегетационен период на ечемика дава възможност за засяване на втори култури след него, отглеждани както за зелено изхранване и силаж, така и за зърно. Пълното механизиране на отглеждането му позволява да се получи продукция с ниска себестойност.
Ечемикът е една от най – древните селскостопански култури. Отглеждан е преди повече от 7000 години в Египет, а по земите на днешните Иран и Ирак – още през 8-мо – 7-мо хилядолетие пр. н. е.
Произхожда от Африка (Етиопия) и Азия (Китай и Япония).
Поради голямата си екологична пластичност той е култура с много широк ареал на разпространение. Отглежда се както в полярните области, високите планински места до 4000-5000 m надморска височина на Непал, Тибет, Пенджаб и Хималаите, така и в субтропика и планинските райони на тропика.