Коренова система. Брадест тип. Основната маса от нея е разположена в орния почвен слой. Някои корени достигат на дълбочина до 2.5 m. По-мощна е и има по-голяма способност да усвоява хранителните вещества в сравнение с тези на пшеницата и ечемика.
Стъбло. Съставено е от 4-7 подземни и толкова надземни възли и междувъзлия. На височина достига до 215 cm. Сортовете с ниско стъбло (АД-7291, Вихрен, Персенк, Престо) – до 120 cm са устойчиви на полягане, позволяват
прилагането на по-интензивни технологии и се отглеждат за зърно. Сортовете с по-високи стъбла (над 125-130 cm) полягат, поради което се отглеждат за зелена маса (Прибой, Белица 1).
Листа. Съставени са от влагалище и петура с ланцетна форма с успоредна нерватура. Ушичките и езичето са в по-голяма степен развити от тези на пшеницата.
Тритикале формира по-голяма листна площ в сравнение с пшеницата, ръжта и ечемика.
Съцветие. То е клас, съставен от коленчато вретено с разположени стъпаловидно по него класчета.
На всяко коляно от вретеното се формира по едно многоцветно (с 3 до 8 цветчета) класче. Две до пет (най-често 2-3) от цветчетата са фертилни. Отвън класчетата са обхванати с класови плеви (glumae), а цветчетата – с външна и вътрешна плеви (palae inferior u palae superior). По морфологични белези приличат на тези на пшеницата. Между тях са раположени три тичинки и плодник със стълбче, с пересто близалце. В основата на цветчето са разположени т.н. лодикули – ципести образувания, служещи да разтварят цветните плеви по време на цъфтежа.
Дългият клас, с по-голям брой класчета, тритикале наследява от ръжта, a по – високия процент фертилност на цветчетата в тях – на пшеницата.
Зърно. То е по-едро от това на пшеницата, но най-често по-леко и с по-ниска хектолитрова маса, защото е спаружено, с брашнест лом и по-ниска плътност на ендосперма.
Формата на зърното е продълговата или овална. Връхната му част е окосмена.
Броят на зърната в класа варира от 15 до 140.
Масата на 1000 зърна е 32-60 g, a хектолитровата маса – 65-76 kg.