Значение, произход, разпространение, добиви. Тритикале е най-новата зърнено-житна култура, създадена от човека след изкуствено кръстосване на пшеницата с ръжта.
Първи това е извършил през 1870 г. английският ботаник Wilson, но константни пшеничено-ръжени хибриди за пръв път получава немският селекционер Rimpau през 1891 г.
Съвременните сортове тритикале, в сравнение с тези на останалите зърнено-житни култури, отглеждани със слята повърхност, се отличават с най-високи продуктивни възможности за добив на зърно и зелена маса. В зърното им се съдържа и повече протеин и лизин, което позволява при самостоятелно изхранване да се задоволяват до 80% от нуждите на някои селкостопански животни от тези ценни съставки.
Количеството на протеина в зърното на тритикале понякога надвишава 20 %, но съдържанието на глутен е приблизително колкото на пшеницата и e с по-ниско качество. Въпреки това при 25% участие на високобелтъчно тритикале в брашно – смес с пшеница, се получава хляб с много добро качество. Той е с по-голям обем и по-високо белтъчно и лизиново съдържание, в сравнение с хляба, приготвен от чисто пшенично брашно.
Зърното на тритикале се използва главно за концентриран фураж, а сламата – за груб фураж и постеля на животните.
Зелената маса от тритикале е по-ценна от тази на пшеницата и ръжта. Съдържа повече смилаем протеин, а приготвеното от нея сенно брашно е по-богато и на каротиноиди и минерални вещества.
Продуктивните възможности на тритикале за добив на зърно надвишават 1000 kg/da, а на зелена маса – 5-6 t/da.