Коренова система. Кореновата система се състои от главен корен и странични разклонения, които се разрастват по-бързо от главния корен и могат да го достигнат и да се изравнят с него. В сравнение с останалите зърнено бобови култури кореновата система на фасула е по-слабо развита и плитко разположена. Тя има слаба пробивна, разклонителна, възстановителна и усвояваща способност.
По-голямата част от корените се намират на дълбочина до 40 cm, но 20-25% от кореновата маса се разполагат в слоя от 0 до 5 cm.
По корените на фасула се развиват специализирани грудкови бактерии – Rhizobium phaseoli.
Стъбло. Стъблото на фасула е ръбесто, изправено или увивно, разклонено, слабо овласено, обикновено зелено, след застаряване се вдървесинява. То има различни височини при различните форми.
Формите с неувивно стъбло /пешаци/ имат кратък вегетационен период, и растежът им завършва с образуване на съцветие. Те имат ниско, дебело и изправено стъбло с височина 20-70 cm. Използва се за производство на зърно.
Формите с увивно стъбло се отглеждат предимно на колове /наричат се увивни/.Стъблата им са тънки и високи от 2 до 5m.
Има и редица преходни форми.
Листа. При поникване на бикновения фасул семеделите се изнасят над повърхността на земята, позеленяват и започват да фотосинтезират. Първата двойка листа, които се развиват са прости / примордиални/, със сърцевидна форма. По-късно се формират същинските листа. Те са сложни, триделни и са разположени спирално по стъблото. Отделните листенца са предимно яйцевидни, но варират по форма и големина в зависимост от сорта. Те са светлозелени до тъмнозелени с гладка или нагъната повърхност с или без гланц. Свързани са с обща дръжка посредством съчленителни връзки, благодарение на които могат да изменят положението си, в зависимост от интензивността на светлината и температурата. В основата на централната листна дръжка се намират клиновидни прилистници.
Цветове. Разположени са в пазвите на листата или на върха на разклоненията, събрани от 2 до 8 в малки гроздчета, най-често 2-4. Те имат устройство типично за бобовите култури. Венечните листа могат да бъдат оцветени в бяло, светловиолетово, червено, розово и пъстро. Фасулът е самоопрашващо се растение с малък процент на чуждо опрашване.
Плодове. Плодът на фасула е боб/чушка/, състоящ се от един плодолист, между двете половинки на който се намират семената. Той е прав или в различна степен извит, слабо сплеснат, леко прищипнат и на върха завършва с малка човчица. Дължината му варира от 5 до 25 cm, а ширината – от 0.5 до 3 cm. Плодовете му са събрани по 2 или 4 на обща дръжка и всеки съдържа от 4 до 6 семена. По-лесно се разпукват плодовете при които по двата надлъжни шева на бобовете се образуват снобчета от склеренхимни клетки, които формират лико.
Семена. Устройството им е типично за бобовите растения. Имат различна форма, големина и оцветяване. Формата и едрината на семената е систематичен признак. Те могат да бъдат сферични, продълговати,бъбрековидни, плоски, полуплоски и елипсовидни. По големина са дребни – с абсолютна маса до 300g, средно едри – до 500g и едри – над 500g. Цветът на семената е с различни нюанси – от бяло до черно или пъстри. Селекционираните у нас сортове най-често са с бели семена.
Химическият състав и варимостта на семената се влияят по-значително от агроекологичните условията на отглеждане и по- малко от сорта. При благоприятни климатични и почвени условия и интензивна дейност на грудковите бактерии се формират богати на белък семена с добра варимост. При засушаване относителният дял на белтъчините е по-висок. Обратно е влиянието на по-високата почвена влажност и напояването. Запасеността на почвата с азот и торенето с азот и молибден създават добри условия за обогатяване на семената с белтък. Варимостта е по-добра във влажни години и при по-едрите семена. Тя се влошава от съдържанието на вар в почвата, с остаряването им, и при дебела семенна обвивка съдържаща пектинови вещества. Богатите на целулоза и сяра семена предизвикват подуване в храносмилателните органи на човека.