От поникването до началото на бутонизацията зърнено бобовите култури растат бавно, особено през първите две-три седмици. През този период по техните корени се заселват и се размножават грудковите бактерии. Поради бавния си растеж в тези фаззи зърнено бобовите култури лесно се угнетяват от плевелите. След това техният растеж се засилва и е най-бърз през бутонизацията и цъфтежа.
Характерна особеност през време на цъфтежа е опадването на голям брой цветове и млади бобове. Най-добре тази особеност е изразена при баклата, фасула, соята и лещата. Най-често и най-много пострадва соята, когато се отглежда при неполивни условия, защото тя има дълъг вегетационен период и цъфтежът й съвпада с най-големите засушавания. Това прави неизгодно отглеждането й без напояване. Най-нечувствителни към засушаването през този период и с най-малко отпадане на цветове и завръзи са нахутът и секирчето.
Друга важна особеност при отглеждането на зърнено бобовите култури са недружното узряване на бобовете и разпукването или оронването им след пълна зрелост /вж. морфологичните особености/.
Тези особености в растежа и развитието на зърнено бобовите култури изискват да се извършва качествена и навременна дълбока оран и добра предсеитбена обработка на почвата (за да се запаси тя добре с влага), да не закъснява сеитбата им (за да може периодът на цъфтежа да се изтегли по-рано, докато има добра почвена и въздушна влага) и при възможност и нужда да се прилага напояване особено през периода на цъфтежа. Трябва да се води ефективна борба с плевелите, за да се избегне угнетяването на растенията през първите фази след поникването им, когато те бавно растат. Най-после необходимо е и своевременно и внимателно двуфазно прибиране при узряване на 60-70 % от бобовете за разпукващите се видове и сортове /грах, леща и фасул/ и прибиране в пълна зрялост при соята, баклата и нахута.