Изисквания към топлина и светлина. По своите изисквания към топлината зърнените бобови растения се разделят на две групи- на умерения и на топлия климат. Към топлолюбивите спадат фасулът и соята. За да поникнат е необходима минимална температура 8-10о C. При тази температура, обаче, никненето е бавно, поради което при ранна сеитба или при настъпване на хладно, студено и влажно време след сеитбена голяма част от семената им загиват и поникването е нередовно. След поникването те не понасят ниска температура – фасулът загива и при най-малко спадане на температурата под нулата (при -0,1 -0,2 о C), а соята – при -2 – 3 о C. До -2 – 3 о C издържат само възрастните растения на фасула. Затова късните пролетни и ранните есенни слани унищожават фасула и соята. За доброто си развитие след поникването изискват температура над 15 о C, която постепенно трябва да се повишава и към момента на цъфтежа да стигне 22-24 о C, а след цъфтежа до 25-30 о C.
Другите зърнени бобови растения (граха, лещата, нахута и баклата) не са топлолюбиви. Семената им могат да поникнат при температура 3-5 о C, а пониците и младите растения издържат ниски температури до -6-8 о C. От граха, лещата и баклата има форми, които издържат и до -13-16о C. Оптималната температура за развитието на граха и баклата е 22-23 о, а на нахута и лещата 20-22о C. Нахутът е много устойчив на високи температури.
Едни от зърнените бобови растения (грах, бакла и леща), са растения на дългия ден и при такъв ден се развиват по ускорено, а други (фасул, соя и нахут) са растения на късия ден и изискват по-интензивно слънчево греене. Всички понасят слабо засенчване, поради което могат да се отглеждат като подкултури в млади овощни градини или в смесени посеви с някои не силно засенчващи ги култури.
За задоволяване на посочените изисквания на зърнените бобови растения към топлина и светлина най-голямо значение от агротехническите мероприятия има времето на засяване. Ако те се засява, когато настъпи съответната необходима за поникването на семената им почвена температура, развитието им през отделните фази по-нататък протича при най-близка до оптималната за тях температура. При късна сеитба, те ще се развиват при по-висока температура, която ги угнетява. Това угнетяване е особено силно при граха и баклата.Ранната сеитба в студена почва се отразява рисково върху поникването на топлолюбивите култури (фасул и соя). При такава сеитба семената стоят дълго време в почвата без да поникват, плесенясват и загниват, а поникването е непълно. За задоволяване изискванията на зърнените бобови растения към топлината и особено към светлината, голямо значение има борбата с плевелите.
Изисквания към влага. Всички бобови растения изискват достатъчно влага в почвата за поникване на семената им. Семената на бобовите култури поникват при поемане на вода средно 150% от теглото си. След поникването изискванията на зърнените бобови растения от влага не са големи и до цъфтежа те могат добре да понесат не много големи засушавания. Нуждите им от вода,обаче, силно се увеличават по време на цъфтежа и началото на формиране на чушките. Този период е критичен за тях по отношение на влагата. При добра почвена и въздушна влага , окапването на цветове и завръзите е малко и се залага висок биологичен добив. При почвена и въздушна суша особено при суховеи, настъпва масово опадване на цветове и завръзи, поради което добивите остават твърде ниски. След прецъфтяването (през периода на наливането на семената) изискванията на бобовите растения към влага значително намаляват и те пак са в състояние да понасят неголеми засушавания без особено да намаляват добива си.
Най-големи изисквания към влага имат баклата и грахът, поради което те най-много страдат от засушаванията. Средни са изискванията на фасула, соята и лещата. Най-малки са те при нахута и секирчето. Тези две култури са едни от най-сухоустойчивите и с успех се отглеждат в силно засушливите и горещи райони в света, намиращи се на границите с полупустинните.
Всички зърнено бобови култури не понасят излишна влага в почвата. При такава влага кореновата им система е слабо развита, не могат да се развиват добре и грудковите бактерии, поради което растежът и развитието на растенията силно се затормозват. Някои от тях (нахут и фасул) при висока въздушна влажност се нападат силно от гъбни или бактерийни болести. Това важи особено за нахута. При влажно и дъждовно време болестта чернилка може да унищожи напълно реколтата.
За задоволяване изискванията на зърнено бобовите култури към влагата трябва да се прилага правилна система на обработка на почвата, включваща дълбока оран и сеитбата в оптимален срок. При добре подготвена почва и навременна сеитба бобовите растения са обезпечени с повече влага в почвата за поникване на семената и за по-нататъшното им развитие, което (особено критичният за нуждите им спрямо влагата период цъфтеж и начало на образуване на чушките) протича в условията на по-ниска температура и повече валежи. В последните години все повече се налагат зимуващи сортове грах, леща и бакла с което се постига по добри уловия на растеж, развитие и продуктивност. Голямо значение има също напояването особено по време на цъфтежа. То увеличава добивът на семената 3-5 пъти.
Изисквания към почва. Зърнено бобовите култури имат средни изисквания към почвата. Те изискват по-лека, структура, добре запасена с влага и аерирана почва, богата на фосфор, калий и микроелементи и с неутрална реакция. Затова най-добре успяват на леките и излужени черноземи, а също и на тъмно-сивите и сиви горски почви. Развиват се много добре и на останалите почвени типове. Не са подходящи за тях само излишно влажните, тежките и глинестите почви, с непропусклива подпочва, задържаща много вода, а също и почвите с много близки подпочвени води. На такива почви корените на растенията остават слаби, не се развиват и грудковите бактерии. На леките песъчливи почви успешно се развива само лупината. Тя е растение, което най-добре от всички полски култури вирее на тези почви, като с успех може да се отглежда дори и на чисти пясъци, стига да имат достатъчно влага. На второ място по пригодност да вирее на песъчливи почви стои грахът при условие, че те са влажни. Най-неподходящи за зърнено бобовите култури са киселите почви, тъй като на тях не се развиват грудковите бактерии, за които най-благоприятна е неутралната и слабо алкална реакция на почвата. Зърнено бобовите култури не понасят и засоляване на почвата. Те изискват почвата да бъде и чиста от плевели, тъй като след поникването растат бавно и лесно се угнетяват от плевелите.
Изисквания към хранителни вещества. От минералните хранителни вещества в семената и останалата надземна и подземна маса на зърнено бобовите култури се съдържа най-много азот. На второ място е калият, на трето – калцият и на четвърто – фосфорът. При наличност на грудкови бактерии в почвата и добри условия за тяхната дейност зърнено бобовите култури си набавят азот от въздуха. Те черпят азот от почвата само в първите фази на развитие (до началото на бутонизацията), когато грудковите бактерии не са достатъчно проникнали и размножени в корените им. При много азот в почвата проникването и дейността на тези бактерии в корените се затормозват и тогава растенията си набавят азот главно от почвата. Затова азотът трябва да се внася в малки количества 3-6 kg/da. На богати почви азот не се внася. Това особено важи за тези от тях, стъблото на които поляга (грах и леща). Фосфор, калий и калций бобовите растения си набавят почти само от почвата. Благодарение на мощната си и дълбоко проникваща коренова система те могат да си набавят тези елементи от по-долните почвени слоеве и от по-трудно разтворими съединения.
По-голямата част (над 50-60%) от минералните хранителни вещества се приемат в сравнително къс период – от поникването до масов цъфтеж. Поради това зърнено бобовите култури се нуждаят от ранно внасяне на по-голямата част от торовете – с дълбоката оран и преди сеитбата.