Значение, произход, разпространение, добиви. Фасулът е най- разпостранената бобова култура у нас. Още от миналото той така е допаднал по вкус и хранителност на нашия народ, че е станал наша национална храна.
Семената му увират лесно, смилат се и се усвояват добре от организма. Фасулът съдържа средно 24.3% суров протеин, 1.8% мазнини, 47.3% въглехидрати, 3.8% целулоза и 4.9% минерални вещества и витамин В. По съдържание на белтъчини фасулът отстъпва на повечето бобови култури но се изравнява с тези на месото, рибата и други животински продукти. Фасулът се използва главно като вариво. От него могат да се приготвят пюрета, пастети и др. Семената могат да се използват и като концентриран фураж при свине и птици, но само сварени тъй като съдържат глюкозида фазеолунатин.
Широко приложение намира използването на фасула в зелено състояние. Зелените бобове са богати на белтък и витамини А и С. Те се използват за храна и консервиране.
Фасулевото брашно може да се прибавя към пшеничното /до 10%/ при приготвяне на хляб и макарони.
Сламата и плявата на фасула са богати на белтъчини и са много добра храна за селскостопанските животни. Сламата съдържа от 3 до 6 пъти повече белтъчини в сравнение със сламата на житните.
Фасулът има и голямо агротехническо значение. Като бобово и окопно растение то се прибира сравнително рано и остава почвата чиста от плевели, като я обогатява с азот.
Обикновеният фасул произхожда от Централна Америка. Семена от фасул са били намерени още при изследване на гробници в Перу и Долината на мъртвите в щата Аризона. В пещерите на Тамаулипас в Мексико са откирти семена на възраст от 4 300 до 6 000 години.
В Европа бива пренесен през ХVI век през Испания. Като културно растение фасулът е бил отглеждан още преди 5 000 – 6 000 години пр.н.е. в Южна и Югозападна Азия. От там по време на турското робство фасулите от род Vigna са пренесени в България преди обикновения фасул, но поради по-особения си вкус те не са намерили разпространение.
У нас обикновения фасул се е разпостранил преди 300 години и е бил пренесен от Испания и Португалия.
От всички срани в света най-много фасул се отглежда в Индия, Бразилия, Мексико, Китай и др.
От Европейските страни той е най-силно разпостранен в Турция, Румъния, Италия, Франция и др.
Най-благоприятни условия за отглеждане на фасул у нас има в Северо-източна България, където се отглежда и по-голямата част от него.
