Коренище. Кореновата система е изградена от адвентивни kорени, разположени в орния почвен слой. От подземната част на стъблото се образуват и белезникави коренища, съставени от възли и междувъзлия, дълги 10-80 сm. От възлите се образуват адвентивни коренчета – там са разположени и спящите пъпки. Коренищата са органите за вегетативно размножаване на ментата. Те се разполагат по-рядко повърхностно и по-често до 10 сm дълбочина в почвата.
Стъбла. Те са едногодишни четиристенни – характерен за семейството признак, силно срещуположно разклонени , високи от 50 до 100 сm. Първите разклонения продължават да нарастват заедно с последователно формиращите се други, което обуславя пирамидалния хабитус на растенията.
листа. Разположени са на къси дръжки срещуположно по възлите. Формата им е продълговатояйцевидна, с назъбена периферия, на цвят са от светлозени до тъмно зелени, които от долната си страна често са антоцианово обагрени.
Цветове. Те са събрани в цилиндрични или конични класовидни съцветия или на цветни прешлени в пазвите на листата по върховете на стъблата и разклоненията. Чашката е зелена до виолетова, цилиндрична, ръбеста. Венчето е бяло до виолетаво, фуниевидио. Тичинките са 4, поместени в тръбицата на венчето, плодникът е горен, четиригнезден.
Плод. Плодът е съставен от 4 едносеменни орехчета, с маса на 1000 броя 0,3-0,6 g. По-голяма част от формите са стерилни, а от семената на фертилните форми се получават растения с различен от родителските форми фено – генотип.