Към род Меntha L. се отнасят оkоло 50 ботанически вида. Точна класификация на рода, обаче все още не е направена. Ментопроизводството в света се базира на четири вида –Mentha piperita Huds. (сладka или лютива), Mentha arvensis L. (полска, японска или китайска), Mentha viridis L. (зелена или спикатна) и Mentha crispa L. (къдрава мента).
При сладката мента (Mentha piperita Huds.) са обособени две направления на използване; за получаване на висококачествено ментово-масло; за добиване на сухи ментови листа.
Сладката мента се отглежда в страните с умерен климат. Съдържанието на етерично масло в свежата надземна маса е 0,3- 0,4 %. Основна съставка в маслото е цикличният алкохол ментол, който достига.до 45 %. От този вид у нас се отглеждат сортовете Климент, София,Тунджа и 3ефир. Сортът Местен (Булгаромичам), известен с високото качест8о на маслото си, се счита за изгубен. Добивите на етерично масло от споменатите сортове са 3-8 kg/dka, а добивите на сухи листа – 150-250 kg/dka.
Полската мента (Mentha arvensis L.) е разпространена в страни с тропичен и субтропичен климат. Тя се отглежда за получаване на етерично масло и кристален ментол. Съдържанието на,етерично масло в суровината е от 0,6 до 1 %, а съдържанието на ментол в маслото може да достигне до, 90 %. 0т този вид в България се отглеждат сортовете Ментолна 14 и Ментолна 18. Добивът на етерично масло от тях е в границите от 5 до 10 kg/dka.
Зелената мента (M. viridis = M. spicata = M. crispa) се отглежда за добиване на етерично масло и на суха дрога. Съдържанието на етерично масло в, свежата маса е 0,3- 0,4 %. Маслото съдържа 20-40% карвон или линалоол, които му придават подправъчен аромат. Към този вид се отнася и джодженът (гьозум).
В нашата страна са районирани сортовете Местен (Булгаромичам), Климент, София, Тунджа, Зефир, Мвнтолна 14, Ментолна 18, Нана, Мизия, Мечта и Лина.