Коренова система. Оризът пониква с едно ембрионално коренче. Във фаза 3-ти –  5-ти лист започва братенето и от възела на братене се появяват вторичните корени.
Кореновата система на ориза е брадеста и разположена в повърхностния почвен слой. Основната й маса е в почвения слой 0-15 cm. Характерно за нея е наличието на въздухоносна (аеренхимна) тъкан, която пронизва цялото растение до върха на листата. Чрез нея корените на ориза се снабдяват с кислород. Друга особеност на кореновата система е, че по корените се образуват малко количество коренови власинки. Развитието на кореновата система зависи и от дебелината на водния слой. Тя се развива по-добре при тънък воден слой.
Стъбло. Устройството му е сходно с това на другите зърнено- житни култури. Стъблото на ориза е с височина 80-120 cm. То често се разклонява от спящи пъпки в надземните стъблени възли. Това разклоняване не е желателно и обикновено се получава при рядък посев, дълбок воден слой и излишък на хранителни вещества в почвата. Разклоненията не образуват метлици, но сгъстяват посева, което води до засенчване на стъблото и полягане.
Листа. Те са ланцетовидни, с дълга и тясна петура. Влагалището на листа може да се удължава силно при повече вода и да изнася петурата над водния слой. Дължината на листата достига до 35 cm, а ширината – 1.5-2 cm. Вторият и третият лист отгоре надолу са най-дълги, а при останалите дължината постепенно намалява. Главното стъбло е с по-дълги листа, отколкото братята, и е с най-голяма листна повърхност. След изметляването петурата на последния лист заема характерно за сорта положение, и този признак може да се използува при апробация. Листата на главното стъбло нарастват интензивно около 30 дни по време на вретененето.
Съцветие. То е метлица, която може да бъде осилеста или безосилеста (фиг.11). Образуването на метлицата и на зачатъците на разклоненията й се залагат през фаза братене. Зачатъците на класчетата на бъдещата метлица се залагат при ранните сортове при появата на 5-ти – 6-ти лист. При средно-ранните сортове, това става при поява на 8-ми – 9-ти лист на главното стъбло.
Класчетата на ориза са едноцветни. Цветчето е с 6 тичинки. Глумите са силно редуцирани. Най-напред се появява метлицата на главното стъбло, а след това на братята по реда на образуването им. Оризът е самоопрашващо се растение.
Зърно. То е плевесто и се нарича арпа, има кръгла или продълговата форма. Плевите са набраздени, външната е с 5, а вътрешната с 3 ребра. Процентното съдържание на плевите (17-35%) зависи от сорта и условията на отглеждане. При отстраняване на плевите зърното има същия брой ребра, които имат значение при преработката му. Те не са желани – колкото ребрата са по-големи, толкова повече отпада от алейроновия слой при полирането на зърното и обратно. Масата на 1000 зърна варира от 27 до 40 g. Зърното на ориза е богато на въглехидрати (75-85%), но е бедно на белтъчини (6-8 %).

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.