Коренова система. Пшеницата формира брадест тип коренова система, съставена от 3-5 и повече ембрионални и до 30 адвентивни (с потенциални възможности над 50) корени.
Адвентивните корени водят началото си главно от възела на братене. Първоначално се разрастват радиално до 20-30 cm, след което се насочват надолу, като достигат до 120-150 cm дълбочина. Основата част от кореновата система е разположена в слоя до 30-40 cm. дълбочина. Съставлява 9-14% от масата на растението.
Установена е правопропорционална зависимост на величината на добива от мощноста на развитие на кореновата система.
Почвено-климатичните условия, прилаганата агротехника и генетичните заложби на сорта влияят силно върху интензивността и степента на разрастване на кореновата система.
Стъбло. Варира на височина от 50 до 150 cm. Районираните у нас сортове са с височина на стъблото от 80 до 100 cm. Съставено е от 4-6 възли и междувъзлия. Първото междувъзлие е най-късо и здраво, а всяко следващо – по-дълго. Здравината му зависи от степента на развитие на механичната тъкан и от други фактори. Причини за полягане на стъблото могат да бъдат прекомерното овлажняване на почвата и гъстота на посева, едностранчивото използване на високи азотни торови норми.
Лист. Пшеницата формира листната си маса последователно до началото на цъфтежа. Листата се състоят от влагалище и петура и са с типично за зърнените житни устройство. Листната повърхност на едно растение варира от 70 до 140 и повече cm2.
Клас. Характерно за устройството на класа е, че на всяко членче от вретеното има по едно класче с 3 до 7 цветчета, от които обикновено 3-5 са плодни. Цветчето се състои от две цветни плеви, три тичинки, плодник с двуделно близалце и лодикули. В зависимост от сорта и условията на отглеждане, броят на зърната в един клас варира от 20 до 70, а масата на зърнното в един клас е 1-1.5 g.
Зърно. Пшениците, които се засяват в нашата страна са с голо зърно. Цветните плеви лесно се отделят при вършитба. Има гръбна и коремна страна, основа и връх. Съставено е от обвивка, ендосперм и зародиш. Обвивката съставлява 7.5-11,2% от масата му. Ендоспермът заема около 85%, а зародишът – 1.5 – 3%.
Съдържа средно 12-14% протеин, 60% безазотни екстрктни вещества, 2% мазнини, 3% целулоза и 1,6% пепел. От въглехидратите, скорбялата заема най-голям дял.
Както вече беше отбелязано пшеничното зърно съдържа в най-голямо количество и най-качествен глутен (клейковина).
Хектолитровата маса и  масата на 1000 зърна са важни физични показатели при окачествяването на  пшеничното зърно. Колкото е по-висока хектолитровата маса, рандеманът на брашно е по-висок. Варира от 75 до 82 kg. Зърното с хектолитрова маса над 78 kg е с много добро качество; с маса 75-77 kg – с добро, а  с маса 73-74 kg – нискокачествено. Зърно с хектолитрова маса под 72 kg се използва за фураж.
Масата на 1000 зърна зависи от вида, сорта и условията на отглеждане. Тя е основен показател при окачествяване на зърното като посевен материал. При меката пшеница варира от 35 до 50 g, а при твърдата – от 45 до 60 g.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.