Растежът на клетките се дели на три фази:зародишна(ембрионална),удължаване,диференциация.Това разделяне има условен характер,тъй като клетките магат да се делят не само в зародишната фаза,но понякога и във фазата на удължаване.
Зародишна фаза.Характеризира се с увеличаване масата на цитоплазмата и с делене на клетките,което се извършва в меристемата.Клетките възникват благодарение на деленето на ембрионалната,способна на делене майчина клетка.Получените дъщерни клетки нарастват главно за сметка на синтезата на веществата на цитоплазмата и клетъчната стена,достигат размерите на майчината клетка и отново се делят.Деленето на клетката се предхожда от делене на ядрото,при което всякоко ядро на дъщерната клетка точно толкова броя хромозоми и толкова количество ДНК,колкото са в майчината клетка.
Клетките в ембрионалната фаза са дребни и имат сравнително малки сферични ядра с голямо ядърце,разположени в средата на клетката.Цитплазмата е гъста,включва добре развита ендоплазмена мрежа,голям брой рибозомо,които са свобадно разположени,пластиди със слабо развити тилакоиди,промитохондрии и пропластиди.В тази фаза основните синтетични и енергетични процеси в клетката-синтеза на белтък,дишане,образуване на АТФ и на ДНК,протичат особено интензивно.След достигане на размерите на майчината клетка и формиране структурните компоненти на клеката дъщерната клетка наново се дели.
Установено е,че деленето на клеткитесе осъществява при задължително участие на фитохормоните ауксини и цитокинини.Ауксините регулират кариокинезата,а цитокинините-цитокинезата.Гиберилините също могат да индуцират делене на камбийните клетки,намиращи се в състояние на покой.
Фаза на удължаване.
При този растежен процес клетките,които имат първоначални размери 5-10мкм,се увеличават 10-30 и повече пъти.Размерите на клеткита нарастват за сметка на увеличаването на обема и разтягането на клетъчната стена..
Обемът на клетка се увеличава благодарение на усиленото поглъщане на вода,при което се образуват вакуоли.Това поглъщане е обусловеното от осмозата.
Увеличението на обема на клетката става възможно поради способността на първичнитеклетъчните стени да се разтягат.Известни са два типа разтягане на клетъчната стена:еластично и пластично.Еластичното разтягане е обратимо-разделечените мицели на целулозата с прекратяване на силата,която го е породила,се връщат в изходното положение.Пластичното разтягане е необратимо-при него увеличилото се разстояние между целулозните мицели се запазва и след прекратяване на породилата го сила вследствие преодоляване предела на еластичност на стената.
Едновременно с разтягането на клетъчните стени от вещества на цитоплазмата се синтезират нови полизахариди,влизащи в техния състав-целулоза,хемицелулоза и пектинови вещества.Новосинтезираните полизахаридни компоненти се вмъкват в образувалите се междини на клетъчните стени или се отлагат от вътрешната страна във вид на мрежа.
Преходът към удължаване се придружаване със значителни структурни и физиологични изменения.Цитоплазмата става по-оводнена,с по-малък вискозитет;единичните дребни вакуоли се сливат в голяма,централна вакуола;рибозомите се прикрепват към мембраните на ЕПМ;кристите и митохондриите се развиват.Ядрото приема неправилна форма.Скоростта на синтезата на белтък и РНК нараства,усилва се интензизността на дишането.
Ауксините повишават пластичното разтягане на клетките и засилват също така активното всмукване на вода от клетката.
Гиберилините усилват удължаването на клетките чрез увеличаване на осмотичния потенциал.
Фаза на диференциация.
Превръщането на ембриналната клетка в специализирана се нарича диференцииране.Процесът на диференциация се проявява във възникване на специфични структурни промени в клетките при специализацията към определени физиологични функции.Цитоплазмата почти изцяло се изразходва за удебеляване на клетъчната стена.Образува се втора клетъчна стена.Колчетвото на митохондриите може да се увеличи(жлезисти клетки,придружаващи клетки)или да се намали(клетки на решетестите цеви).
Диференциацията не изменя основната генетична информация,съдържаща се в клетката.Когато клетката е диференцирана в дадено напрвлвние,обикновено тя повече не се връща в недиференцирано състояние.Съществуват и дедиференциация и редиференциация.Всяка клетка ,даже и диференцираната,включва всички възможни(потенции)за бъдещия организъм-тя е тотипотентна.