Коренова система. Нахутът има добре развит главен корен, който прониква на дълбочина 1m в почвата и е с много странични разклонения. Кореновата система има голяма усвояваща способност и приема трудноусвоимите хранителни вещества от почвата. Грудковите бактерии са специализирани от вида (Rhizobium cicer). При благоприяни условия се развиват множество едри грудки, сигурен признак за активна симбиотична дейност.
Стъбло. Стъблото е високо 60-70 cm. То е здраво, изправено, четириръбесто. Разкронява се в основата,като 1-2 от страничните разкронения достигат височината на централното стъбло. При узряването стъблото се вдървесинява. В зависимост от броя и начина на разклоненията, храстът е по-рехав или сбит, нисък или висок.
Листа. Те са сложни, текоперести, съставени от голям брой листенца с назъбена периферия, покрита с власинки, които отделят органични киселини – ябълчна, оксалова, лимонена и др.
Цветове. Излизат от пазвите на листата и са разположени поединично на тънка дръжка. Имат устройство, типично за бобовете, с дребни венечни листенца, оцветени бяло, розово-червено, виолетово или синьо. Окраската на цвета съответства на окраската на семената.
Плод. Къс, най-често двусеменен, по-рядко многосеменен боб с овална, ромбовидна или крушовидна форма, на върха с щипче, покрит с власинки, както листата. Бобовете не се разпукват при узряване, но тънката им дръжка лесно се прекъсва.
Семена. Разнообразието по големина, окраска и форма е много голямо. Тези признаци се използват при систематиката на нахута. Едрите семена с бяла окраска са подходящи за печене и варене, а дребните с тъмна окраска – за фураж. Съдържанието на белтъчини силно варира, в зависимост от условията на отглеждане и по-малко – от сорта. Мазнините са над 3,5 %. Тази е една от причините за бързото намаляване на кълняемостта след първата година.