Стопанско значение, произход и разпространение. Семената на нахута се използуват за ядене в зелено и зряло състояние Те съдържат белтъчини приблизително колкото фасула, но са по-богати на аминокиселини- мазнини, витамини А и В1 и минерални вещества… Узрелите семена се пекат или се приготвят супи и каши. Използват се като заместители на кафето, а брашното от нахута е главна съставка на много сладкиши. Прибавено в количество 10-20%, то повишава вкусовите качества на пшеничния хляб.
. По вкусови качества и варимост семената на нахута отстъпват на фасула. За храна на хората са по-добри неоцветените семена. Сортовете с тъмнооцветени семена са по-устойчиви на болести, съдържат повече протеин, но служат главно за фураж.Особено подходящ е за млади, подрастващи животни. Зелената маса от нахута е неподходящ фураж, защото съдържа някои оргонични киселини.
Нахутът представлява интерес и поради някои ценни биологични качества – висока сухоустойчивост, жароустойчивост и кратък вегетационен период.
Нахутът има два центъра на произход – Африка (Абисиния) и Азия (Индия и Таджикистан). Известен е бил на древните народи
Нахутът е разпространен в сухите и горещи райони на тропика и субтропика. понастоящем по заета площ се нарежда на 4-то място в групата на зърнените бобови. Над 90% от тази площ се намира в Азия, а по-малко в Африка и Америка.
Средните добови са около 65-70 kg/da. Много ниски са добивите в Пакистан, а сравнително по-високи в Египет, Турция, Мексико и Италия
В България нахутът е познат отдавна (споменава се още от житието на Иван Рилски), но е заемал малки площи главно в югоизточните райони. По-късно е пренесен в Добруджа, където е отглеждан по-широко като полска култура. Сега площите на нахута са много ограничени и не се води на статистически отчет. Има зимуващи форми, които могат да намерят място в районите с по-леки почви и сух климат. Производството му може напълно да бъде приведено на промишлена основа.
