Навярно знаете песента :

„Два бора ред по редом расли,

помежду им ела тънковита.

Бори расли горе на високо,

засланяли ела тънковита.”

Борът, е много светлолюбиво дърво и бързо израства на височина, а под неговата сянка се настанява и отначало твърде бавно расте – елата. Някъде към двадесетата година, тя започва бързо да източва стъблото си между клоните му, които ласкаво галят нежния и кръстосват връх. На сянка всички дървета растат тънки и високи. Щом се разредят, те започват да поглъщат слънчевите лъчи, с помощта, на които превръщат водата и минералните вещества от почвата в храна и бързо надебеляват.

За Нова година всеки дом се украсява и освежава от новогодишна елха, натегнала от детски играчки и огряна от разноцветни свещички и бенгалски огън. За новогодишна елха, най-подходяща, е елата, защото нейните иглици се задържат върху клончетата най-дълго време. На височина елата достига до 60 метра, а на дебелина до 2 метра. Живее до 400 години. Най-дебелото елово дърво у нас се намира край Етрополе в местността Кози дол. Обиколката му на височина на гърдите на човек, е 4.80 метра.

Кората на елата, е гладка и белезникава. Клонките са почти хоризонтални. По стъблото й има мехурчета, пълни със смола. При натискане се пукат и издават приятна миризма. Иглиците й са сплескани, накрая затъпени. Отгоре те са тъмнозелени, а отдолу по-светли, с по две сивобелезникави ивици. На дървото се запазват до 11 години, а когато се пречупят или прережат, миришат на смола.

Шишарките са сивокафяви. Достигат до 15 сантиметра на дължина и стърчат по върховете на клончетата. Узряват през септември – октомври. След узряването на семената, шишарките се разрушават и върху клончетата остават да стърчат само шишарковите оси. Семето има триъгълна форма и, е светлокафяво на цвят. Като се натисне между пръстите, се пука и отделя приятна миризма на смола. Има крилце, което е три пъти по-дълго от него и му помага да бъде носено от вятъра.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.