Високо в планините, прегазила царството на боровите и смърчовите гори, устремено крачи нагоре покорителката на висините – бялата мура. Онези, които са се движили по горната граница на гората, може би са забелязали предните й отряди, пръснати като в бойна верига, да се промъкват между замлъкналите от векове сивозелени скали или властно да се настаняват между лазещите, преплетени, криви стъбла на клека.

Външният вид на бялата мура се различава от останалите иглолистни видове. Вгледайте се в иглиците й. Те са събрани по пет в скъсени клонки. Дълги са от 6-7 сантиметра и широки до 1 милиметър. Светлокафявите й пъпки са ошарени, твърди, сивозеленикави смолни зрънца.

Шишарките отначало са зелени, покрити със смола, а като узреят, имат светлокафяв цвят. Достигат на дължина от 8 до 15 сантиметра и ширина 3-4 сантиметра. Семето, е яйцевидно, сивокафяво, поместено в едно крилце, с основа като лъжичка. Ядката на семето, е обвита в много твърда семенна обвивка, поради което трудно покълва.

На височина това дърво достига до 30 метра, а на дебелина около 40-50 см. Кората на стъблото, е гладка, с тъмнозеленикав цвят. Едва към 40-50 годишна възраст, тя започва да загрубява и по цвят, и по напукване наподобява в горния край на стъблото на смърча, а в дънера – на белия бор.

У нас бялата мура се среща по връх Вежен, на Витоша, Пирин и Рила. Дървесина й, е лека, бледожълтеникава, жилава и здрава, с приятна миризма, която се дължи на съдържащите се в нея смолисти вещества. От всички иглолистни видове дървесина, на бялата мура се смята за най-смолиста миризмата.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.