Физичните свойства на почвите са много. Към тях се отнасят структурността и структурата, общите физични, физико-механични, водни, въздушни и топлинни свойства на почвите.
Свойството на почвата, при изсъхване самостоятелно да се разпада на отделни различни по форма и големина агрегати (бучки) се нарича структурност на почвата, а свойството й, нейни механични частици (пясък, прах, глина), самостоятелно да се слепват помежду си в различни по форма и големина агрегати се нарича агрегатност на почвата.
Формата на агрегатите, на която се разпада при изсъхване почвата, определя типа на почвената структура, а големината на агрегатите определя вида на почвената структура.
По отношение на структурата обработваемият хоризонт (орницата), може да бъде в две състояния – структурно, когато почвата се разпада на зърнести агрегати с размери от 0.25 мм до 10 мм, и безструктурно – почвата представлява разделно частична маса – няма формирани забележими структурни агрегати. По големина структурните агрегати в орницата може да се разделят на два вида: микроагрегати – с размери, по – дребни от 0.25 мм и макро агрегати – с размери, по – едри от 0.25 мм.
Като структурни почви от агрономическа гледна точка се означават тези, които имат в орницата си добре изразена и водоустойчива троховидно – зърнеста структура.
Най – добри физични свойства придават на почвата троховидно – зърнестите структурни агрегати с диаметър 2-3 мм. Когато в почвата преобладават структурните агрегати с размери от 0.25 до 10 мм, тяхното разположение в пространството е такова, че почвата има голяма порьозност с наличие на много не капилярни (едри) пори. Такава почва лесно пропуска през себе си водата, задържа голямо количество вода и едновременно има добра аерация. Тази структура подобрява общите физични и физико-механични свойства на по – глинестите почви и осигурява нормалното развитие на растенията, т.е. тя е важен фактор на почвеното плодородие.