Факторите , които са способни да предизвикат стрес в растителните организми , се разделят на две основни групи :
абиотични ( физични и химични ) и биотични . Към абиотичните стресови фактори се отнасят главно екстремните отклонения в температурния , водния , хранителния , газовия и светлинния режим . Към стресорите се отнасят и факторите , причиняващи нарушения в структурата на клетките и тъканите като например осмотичния шок , срязване , нарязване и др. Биотичните стресови фактори са под формата на хищничества , инфекции и конкуренция . Действието на много антропогенни фактори имат също стресов характер .
Стресът е винаги необикновено натоварване , което не е задължително да бъде опасно за живота , но което непременно предизвиква в организма „реакция на тревога „ . Изключение от това правило може да се наблюдава в случаите , когато организмът се намира в състояние на дълбок покой и анабиоза .
Стресова реакция – това е борба на механизмите за адаптация с деструктивните процеси в цитоплазмата , водещи към гибел. Според Селие като приспособителна реакция на организма спрямо неблагоприятните въздействия стресът преминава в три фази :
1) тревога
2) съпротивляемост ( адаптация )
3) изтощение
Когато при силни въздействия настъпи трета фаза и тя се развива много бързо , тогава организмът загива . Организмът ще загине и в случаите , когато фазата на изтощение продължи дълго време . Във фитофизиологията трите фази на стреса се разглеждат като :
1)първична стресова реакция
2)адаптация
3) изтощение на ресурсите за надеждност
Механизмите на стреса и адаптацията на организмово ново се характеризират със следните особеностти :
1) запазват се всички механизми на адаптации , свойствени на клетката
2) допълват се нови механизми на адаптация , отразяващи взаимодействието на органите в цялото растение с използване на междуклетъчни системи за регулация .
Стресът и адаптацията на популационно равнище включват естественият отбор . В условия на продължителен стрес , в период на изтощение от една растителна ппулация загиват онези индивиди , у които генетически нормата на реакция спрямо дадения екстремален фактор е ограничена в тесни граници . Тези растения се отстраняват от популацията , а семенно потомство образуват само генетически по- устойчивите растения . Крайният резултат обаче е повишаване на общото равнище на устойчивост на популацията . В този случай стресовата рескция включва и допълнителни фактори – отбора , водещ към появата на по- приспособени организми и нови видове ( гебетическа адаптация ) .Следователно предпоставка за наличност на механизма на отбора е вътрепопулационната вариабилност в равнище на устойчивост към един или друг фактор или група фактори .
Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.