За сравнително нормално развитие на растенията е необходимо добро годишно количество на валейите ( над 600 mm) и по равномерното им разпределение през периода на активен растеж . Около 1/3 от повърхността на сушата изпитва остър дефицит от влага (с годишно количество на валежите от 250 mm до 500 mm) , а половината от тази площ е крайно засушлива ( с годишно количество на валежите под 250mm  и изпаряемост повече от 1000mm )

В районите с неустойчиво овлайняване засушливите периоди биват главно през летните месеци . Засушаването възниква като резултат на достатъчно дълга липса на валежи , съпроводено от висока температура на въздуха и слънчевата инсолация . много често засушаването започва  с атмосферно засушаване , характеризиращо се с ниска относителна влажност на въздуха при дълго отсъствие на дъжд . Към атмосферното засушаване се добавя и почвеното засушаване , настъпващо поради изчезването в почвата на достъпната за растенията вода . Винаги в условията на засушаване рестенията изпитват значителен воден дефицит – разходът  на вода  при транспирацията превишава нейното постъпване чрез кореновата система . Воден дефицит възниква в горещо слънчево време по средата на деня .

Характерните приспособления н растенията към засушаване се групират в три основни групи :

1)  за намаляване на ненужната загуба на вода от клетките

2)  за понасяне на засушаване

3)   избягване периода на засушаване

Тези приспособления са много характерни за ксерофитните растения но важат и за мезофитите в т. ч. културните мезофити .Ксерофитите са два големи  типа сукулентни и несукулентни .

Сукулентните са растения , запасяващи вода ( кактуси , алое ) Водата се съдържа главно в листата и стъблата . Тези органи обикновено са покрити с власинки и дебела кутикула . Тези растения трудно понасят обезводняване . Физиологичните прочеси ( фотосинтеза , транспирация , растеж )  при тях протичат с малка скорост .Кореновата им система не е дълбока , но е широко разклонена .

Нескулентните видове се делят на няколко групи :

Еуксеротрофи ( истински ксерофити – пелин , великденче ) са растения с малки листа .Кореновата им система е силно разклонена , но на малка дълбочина .Транспирацията им е слаба . Понасят силно обезводняване , осмотическият потенциал на клетките е висок .

Хемиксерофити ( полуксерофити ) имат интензивна транспирация , която се поддържа благодарение на дълбоката коренова система , достигаща подпочвените води . Лошо понасят обезводняването и атмосферна влага ( конски босилек )

Стипаксерофити са степни житни ( коило и др, ) Приспособени са за понасяне на прегряване , бързо използват влагата от летните дъждове , но понасят само кратковременно почвено засушаване .

Пойкилоксерофити ( лишеи и др. ) са способни да изсъхват и преминават в състояние на анабиоза .

Третата група растения са ефемерите . Благодарение на късия вегетационен период , съвпадащ с периода на дъждовете , те избягват засушаването в засушливите местообитание .

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.