През последните години във физиологията на устойчивостта на растенията се използва терминът „надеждност „ , с който се означава степента на безотказност при функционирането на организма в норма и при отклонения от нормата . В такъв аспект нарушенията в обмяната на веществата и функционалната активност се определят като „ отказ „ . От това следва , че надеждността на растителния организъм се определя от неговата способност да не допуска или да ликвидира отказите . Последните могат да бъдат предотвратявани като се използват различни системи за стабилизация , а ликвидирането им става чрез системи за възстановяване ( репарация ) . Отказите и системите за стабилизация или репарация могат да се проявяват на различни равнища и организация (молекулно , субклетъчно , клетъчно , тъканно , органно , организмово , популационно ) .

Системите за стабилизация биват осъществявани посредством различни принципи и механизми : принцип на излишност или предозираност; принцип на хетерогенност на равнозначни компоненти ; механизми на хомеостаза .

Защитата на растенията от действие на неблагоприятни ( стресови ) фактори на средата се обезпечава посредством специални органи за защита  (твърди власинки , бодилчета ) ;особености в анатомичното устройство (кутикула , корк , механични тъкани ) , посредством двигателни , физиологични и биохимични реакции . Биохимичните реакции , съставящи същността на биохимичната адаптация , засягат ензимната активност , междинния метаболизъм  , вторичния метаболизъм и изработването на защитни вещества (смоли , фотоалексини, токсини , защитни белтъци ). Надеждността на организма се проявавя чрез защитни приспособления и от неговата устойчивост спрямо действието на стресори от външната среда .

Физиологичната устойчивост на растенията представлява съвкупността от динамичнни , физиолого- биохимични свойства , възникнали и развиващи се в процеса на филогенезата под влияние на външните условия и естествения отбор и осигуряващи способността на организма в процеса на онтогенезата да се приспособява към действието на неблагоприятния фактор , осъществяващ при тези условия растеж , развитие и възпроизвеждане .

В зависимост от действието на неблагоприятния фактор  физиологичната устойчивост на растенията бива :

1) сухоустойчивост и устойчивост към действие на високи температури

2) устойчивост към ниски температури – хладоустойчивост и мразоустойчивост

3)солеустойчивост

4)устойчивост към недостиг ( хипоксия ) и към липса ( аноксия ) на кислород

5)газиустойчивост

6)радиоустойчивост

7) устойчивост към инфекциозни заболявания

Хомеостазата разглеждана като , съвкупност от устойчиви състояния , съхранявани в организма по пътя на координация на неговите сложни физиологични процеси , се включва в хомеоразата като тип устойчивост във всеки етап или стадий от развитието на жизнените процеси и организма като цяло .

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.