Устойчивостта е един от централните проблеми във физеология на растениятя .Това е в съответствие и с много кибернетични идеи и системно-структурния подход , където устойчивостта се разглежда като важен принцип при изследване на сложните динамични системи , каквито са и зелените растения

Устойчивостта при растенията е относителна т.е. при едни условия организмите са устойчиви , а при други не  . относителната устойчивост включва структурните и функционалните изменения в организма ,които имат динамичен характер , т.е.тя е структурно-функционална и динамична устойчивост . Такава устойчивост характеризира запазването на определено състояние или процес и едновременно преминаване в друго качествено състояние . Устойчивостта на саморегулиращата се система , каквато е растителният организъм , се характеризира със съхраняване на подвижното равновесие в организма по пътя на координацията на физиологичните процеси , или все едно съхраняване на определено-стабилизирано състояние и хомеореза ( устойчивост по пътя на развитието на жизнените процеси ) .

Устойчивостта – това е адаптация на организмите при стресови въздействия . Адаптацията представлява способност на живите организми да се приспособяват към изменящите се условия на околната среда с едновременното повишаване вероятността от преживяване и възпроизвеждане . Взависимост от равнищата и подходите на изследване адаптациите биват : физиолого-биохимични , структурно- морфологични , еколого- генетични .

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.