Значение, произход, разпространение, добиви. Градинският чай се отглежда заради листата, които съдържат етерично масло, танин, горчиви вещества, каротин, витамин C, каучук, оксалова киселина, различни фосфати, аспарагин, гликозиди, сапонини и други активни вещества. Поради богатото съдържание на биологично активни вещества листата се използват за чай против кашлица, ларингити, фарингити и др. Етеричното масло съдържа до 50% туйон и намира приложение в химикофармацевтичната и хранително-вкусовата промишлености.
Градинският чай произхожда от островите на Адриатическо море, където се среща като диворастящо растение. Отглежда се и като култура в някои страни със субтропичен климат от Европа и Америка.
В България градинският чай се среща като диво растение в околностите на Варна и Бургас. Разпространен е из цялата страна като противоерозионно, медоносно, лечебно, ароматно и вкусово растение. Листата се изкупуват защото са основния носител на биологичноактивните вещества, и под формата на масло или суха дрога те представляват основния добив.
Средните добиви у нас са 800-1000 kg/da свежи или 180-200 kg/da сухи листа и около 20-30 kg семена от декар в семенните участъци. При висока агротехника се получават 580 kg сухи листа и 50-60 kg семена от декар.