Става въпрос за вечнозелени храстчета, обикновено закупувани през зимата, когато чудесните им кичести двойни или единични цветове в бяла, розова, червена, розово-оранжева или пъстра окраска внасят вкъщи истинско пролетно настроение. Цъфтежният период на това растение, което бива наречено с името „рододендрон”, започва през късната зима и трае от две до четири седмици.
Азалията, е чудесна за стайно оформление: ако се грижите добре за нея, може спокойно да изкара в дома Ви повече от една година, като от сезон на сезон ще увеличава размерите и цъфтежа си. Възрастните екземпляри могат да бъдат пресадени в градината, след като вече са укрепнали на закрито.
За да удължите времето на цъфтежа, поддържайте температури от четири до шестнадесет градуса. Не по-малко важно, е доброто проветряване, без въздушни течения. През лятото можете да оставите цветя под открито небе, но само до първите застудявания. Растрнията, които се намират в период на покой предпочитат хладината.
Азалиите се нуждаят от обилно непряко осветление през целия цъфтежен период. След него трябва особено старателно да ги предпазвате от припек. Поливайте само с мека, неваровита вода. През зимата проверявайте всеки ден бързо нарастващите екземпляри, докато не се уверите, че корените им са се прихванали стабилно. Започнете да напоявате чрез потапяне в саксията в кофа с вода за поне един час. Старайте се да поддържате почвата едва влажна, без да позволявате да подгизне. Оставяните на открито през лятото растения обикновено имат потребност от пестеливи, но чести поливания(от момента, когато ги внесете вкъщи, докато не започнат да цъфтят). Оросявайте редовно азалията с хладка, неваровита вода: така ще предотвратите окапването на листата и нашествията на червено паяче по растението.
От опадването на цветовете до втората половина на лятото подхранвайте азалията на всеки 2 седмици с препарат за пиренови, предназначени за екземпляри с предпочитания към кисела почва. Наскоро пресадените растения не се торят, защото прясната пръст, е достатъчно хранителна сама по себе си.
Пресажда се единствено при достигане на значителни размери(най-добре след опадването на цветовете), в малко по-обемиста саксия, пълна с торфеста пръст.