Хората са се интересували от растенията още преди да се роди бащата на ботаниката- Теофраст. Още първобитният човек е изучавал и опознавал окръжаващите го зелени красоти. Събирачът на билки, малко или много, е ботаник. Преди да започне ползването на билките за лични нужди или фармацевтичната промишленост, билкосъбирачът трябва да е запознат с техниката на събиране, добре да познава растенията и коя тяхна част е обект на ползване, времето като метеорологичен и биологичен фактор. За най-рационалното им запазване – сушене и съхранение – да се спазват всички указания за съответните части – нежни ( цветове) или груби (кори).
Количеството на биологично активно вещество в растението се мени в зависимост от фазите на неговото развитие, от климатичните и почвените фактори. Корените на лудото биле се изваждат през есента и пролетта, но те са богати на алкалоиди през пролетта. Блатнякът преди цъфтежа се консумира от животните, но по време на цъфтежа става силно отровен. Кората от младите клони ( но не и тазгодишните) на дъба, конския кестен и бялата върба е богата на танини и др. вещества. възрастта също е фактор за съхранение на лечебните вещества.
Брането на пъпки се препоръчва да се извършва в ранна пролет, когато започват да набъбват. Цветовете се берат при различни фази и това налага уточняването за всеки вид. Листата обикновено се берат по време на цъфтежа, но изключенията – при маточината, момината сълза и др. – се берат преди цъфтежа. Познаването на особеностите на всеки вид е задължително. Смесването на цветовете и листата от различни видове не е разрешено.
При брането на стръкове отрязването на съцветията не бива да бъде на по-голямо разстояние от 15-20 см. Не се допуска отскубване и след това рязане. При много видове стръковете се връзват в снопчета и се сушат на сянка ( бял равнец, жълт кантарион и др.), а други се разстилат на тънък пласт ( полски хвощ, змийско мляко).
Ваденето на корени, коренища, луковици и грудки се препоръчва да се извършва през есента – след увяхването на надземните части, а когато някои органи са по-богати на алкалоиди в зависимост от сезона – мразовец, лудо биле, – през пролетта.
Кората е най-добре да се обелва през пролетта- в началото на сокодвижението се правят 2 напречни разреза на разстояние около 25 см и един надлъжен между тях, по който кората внимателно се повдига и отделя. Плодовете се берат при пълното им узряване, без да се чака презряването им.
Свежите билки се сушат веднага, за да се избегне запарването им. Не се събират всички индивиди от едно находище, за да не се допусне унищожаването им.
Отровните билки се събират отделно от неотровните и след завършване на работа ръцете и оръдията на труда задължително се измиват с вода и сапун.
Не се разрешава събирането на лечебни растения, защитени от закона.