Значение, произход, разпространение, добиви. Лещата има много разнообразно приложение. У нас тя се отглежда най-много за семената, които са богати на пълноценни белтъчини в лесноусвоима за човешкия организъм форма. Семената й съдържат средно 25-27% суров протеин. По хранителност, бързо сваряване и вкусови качества, тя превъзхожда всички бобови култури, а по калоричност е близка до месото.
Сламата съдържа от 9 до 14% белтъчини и малко целулоза. Тя е отлична концентрирана богата с белтъчини храна за животните.
Лещата има голямо агротехническо значение. Тя е отличен предшественик за всички полски култури, тъй като освен че обогатява почвата с азот, се прибира и сравнително рано.
Лещата има два произходини центъра – Етиопия и Югоизточна Азия. Била отглеждана още от древните индуси, араби, египтяни, евреи, римляни, гърци, а също така и от старите славянски народи.
Лещата има голяма екологична пластичност и широк ареал на разпространение. На север тя може да се отглежда до 580 с.ш., а в планините до 3 000 m.н.в.
Площите на които лещата се отглежда в света постепенно се увеличават. Най-силно тя е застъпена в Индия.
Лещата е култура, която дава ниски добиви и отглеждането й трудно се механизира.
В сравнение с 1989 г. площите и средните добиви у нас непрекъснато намаляват.
Най-благоприятни райони за отглеждане на лещата са Североизточна България, Лудогорието, хълмистата част край Дунава и склоновете на Странджа и Средна гора.