Това пищно растение принадлежи към семейството на тинтявите и произхожда от вид, който вирее в Далечния Изток. В началото на 80-те години японците създадоха многобройни, прекрасно изглеждащи негови хибриди, които цъфтят през лятото. Понастоящем се намират и едногодишно негови разновидности, но повечето екземпляри за стайно отглеждане са многогодишни. Те не понасят застудяванията и следва да се третират като полуполски. Лизиантусът, е много подходящ за портици и преддверия, но не бива да се оставя под проливен дъжд, който би увредил цветовете му – дълготрайни, с розова, бяла, тъмносиния или дори двуцветна окраска.

Растението се нуждае от хлад, но не трябва да измръзва. Идеалните температури за него са между 4 и 7 градуса. Ако отглеждате екземпляр от семе трябва да му осигурите 18-24 градуса, за да покълне. Колкото и да е трудно, опитайте да намерите на лизиантуса възможно най-добре огряното и прохладно място в дома. Възрастните екземпляри изискват обилно напояване, но младите не бива да се преполиват. Повърхността на почвата трябва да изсъхне между две поливания, а саксията да не престоява потопена във вода. Внимавайте да не опръсквате цветовете при поливане. Лизиантусът не обича прекалено влажния въздух. Най-подходящи за цветето са помещения с централно отопление. Торете на около две седмици с препарат за стайни растения. Пръстта на закупените неразцъфнали екземпляри вероятно съдържа бавнодействаща тор, затова няма нужда от подхранване. Ако листата на растението избледнеят и растежът му се забави или спре, явно се налага да го наторите. Отглеждайте го в добре дренирана почва. Повечето стари растения след втория си цъфтежен сезон могат да се премахнат. Що се отнася до младите: засейте семената към средата на зимата; веднага щом разсадът стане достатъчно голям, за да може да бъде преместен го засадете в нови саксии. През първите три месеца растежът е бавен. За да го подсилите, 1-2 пъти подрежете нарастващите връхчета.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.