Значение, произход, разпространение, добиви. Маточината е отдавна познато и широко използвано, етеричномаслено и медоносно растение. В практиката е известна още под наименованието лимонка, пчелно биле, кошерийска трева, мамник и др. В надземните части на растението, предимно в листата, се съдържат 0,33% етерично масло, основните съставки на които са цитрал (60%), цитронелал, гераниол и линалоол. Листата на маточината съдържат каротин (7 mg%), аскорбинова киселина (до150 mg%), смоли, дъбилни вещества и др. Поради силния лимонен аромат маточината се използва в парфюмерийно- козметичното производство, в консервната и хранителната промишленост за ароматизиране. В медицинската промишленост намира приложение като седативно, спазмалитично и болкоуспокояващо средство. Използва се за регулиране дейността на сърцето, при сърдечни неврози, неврастения, кръвно налягане и гастрити, за подобряване на апетита, на храносмилането и др.
От листата на маточината се приготвят медицински чайове, които се използват като успокоително средство при безсъние и др.
Диворастящата маточина се среща в Средиземноморската област на Европа, в южните райони на Европейската част на Русия, в Средна Азия и в Америка.
В България е много разпространена, предимно в ниските гори и планините.В много Европейски държави тя се отглежда на големи площи, като по- специализирани са Полша, Германия, Унгария и Италия.
У нас се отглежда предимно в Разградско, Варненско, Русенско и Шуменско.
От декар добре развита маточина се получават 1000-2000 кg свежи стръкове. При добри грижи много стопани получават значително по- високи добиви – над 4000 кg.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.