Миканията е едно превъзходно бързоразвиващо се пълзящо растение, което сравнително скоро навлезе сред стайните любимци. За разлика от по-разпространената разновидност, Mikania scadens, със сложни розово-пурпурни съцветия, Mikania ternate цъфти само в жълто. Отглежда се заради ефектните си тъмнозелени гъсти листа. Тяхната долна страна, е обагрена във виненочервено, а стъблата и жилките им изпъкват с аления си цвят. Миканията изглежда най-добре във висящо плетено кошче. Не я оставяйте на открито, ако има рискове от измръзване: тя е полуполско растение и не би издържала силните застудявания. Култивирана при домашни условия, запазва листата си през цялата зима.
Тя не понася ниските температури. Допустимият минимум през зимата, е седем градуса, а идеалната средна амплитуда, е между 10-16 градуса. Не я оставяйте на пряко слънчево осветление. Полусянката ще й се отрази добре, стига отвреме-навреме да завъртате саксията й, за да се развие симетрично. Поливайте умерено през растежния период и пестеливо през остатъка от годината. Поддържайте висока атмосферна влажност, но оросявайте листата едва при твърде високи температури: важно, е те да изсъхнат бързо, далеч от слънчевите лъчи. При редовно пресаждане на миканията, торенето, е излишно – насищането на почвата с подхранващи вещества води до обезцветяване на листата. Пресаждайте растението всяка година, през пролетта. Ползвайте добре дренирана почва. Ако искате да насочите пълзежа й нагоре, поставете в близост мрежа от тел или колчета, по които да се покатерят стъблата.
Най-често срещания проблем при отглеждането на този вид Микания, е появата на паразити – листни въшки. Те биват привлечени от бързия и мощен растеж на цветето. Проверявайте го редовно за такива вредители, тъй като те могат да се окажат пагубни за развитието му. Веднага щом видите, че екземплярите Ви униват и установите причината, отделете и изгорете най-увредените от тях, а другите започнете да лекувате със съответния инсектицид.