Освен за зърно, царевицата се отглежда за силаж и за изхранване в зелено състояние, като се цели получаване на максималн добиви зелена маса.
Агротехниката й не се различава съществено от тази на царевицата за зърно, но има някои особености.
Площите, на които се отглежда трябва да са близо до животновъдните ферми, за да не се оскъпява производството, понеже се получават и използват големи количества зелена маса.
Царевицата за фураж се засява в полски сеитбообръщения на местото на царевицата за зърно или в специални фуражни сеитбообръщения. Може да се отглежда на едно и също място няколко години при висока агротехника, а на поливни площи след ранни предшественици може да се отглежда като втора култура. При отглеждането й за изхранване в зелено състояние, от една и съща площ при напояване трябва да се получават по две реколти.
Обработката на почвата е както при царевицата отглеждана за зърно.
Торенето е с голям ефект, понеже с добива се извличат от почвата големи количества хранителни вещества. С добив от 1000 kg зелена маса се извличат от почвата 2.5-4.5 kg N; 0.6-1.5 kg P2O5 и 2.0-2.4 kg K2O.
В резултат на проведени в нашата страна опити е установено, че царевицата отглеждана при сухи условия с междуредие 12 cm и прибрана във фаза изметляване, с една реколта извлича 5.4 до 16 kg N; 2.2 до 2.3 kg P2 O5 ; 13.9 до 19.6 kg К2О. При поливни условия износът е съответно 6.6 до 36,1 kg N; 3.5 до 7.9 kg Р2О5 и 15.7 до 33.4 kg К2О. Износът на хранителни вещества в зависимост от получения добив и гъстата на посева на царевицата отглеждана при сухи условия с междуредие 70 cm и прибиране във фаза млечно-восъчна зрялост е около 8.8 до 27.0 kg N на декар.
При нашите почвено климатични условия и в резултат на проведени опити могат да се препоръчат следните ориентировъчни торови норми при сухи условия – 10 – 12 kg N и 4-6 kg Р2О5, а при поливни – 15-20 kg N и 6-8 kg Р2О5 на декар.
Изборът на хибридите при отглеждането на царевицата за силаж и зелен фураж е изключително важен. Хибридите по време на прибирането трябва да са формирали по-голяма маса, която да съдържа най-голямо количество кръмни единици. Съобразно тези условия най-подходящи за отглеждане са хибриди с по-дълъг вегетационен период групи 600, 700 по ФАО. При отглеждане на смесени посеви от няколко хибриди, трябва да преобладават късният хибрид.
Царевицата за зелена маса се засява през първата десетдневка на април, преди засяването на царевицата за зърно.
С посевната норма трябва да се осигури гъстота при сухи условия и отглеждане на по-бедни почви от 6000 до 8000 растения, а на богати почви – 8000 до 10000 растения на декар. При поливни условия трябва да се осигурят от 12000 до 14000 растения на декар.
Може да се отглежда и при голяма гъстота с 40000-50000 растения на декар. Този начин трябва да се прилага единствено при поливни условия и получаване на две реколти от една и съща площ, като царевицата се прибира във фаза изметляване. При отглеждането на царевицата с голяма гъстота получената зелена маса е много нежна за изхранване в зелено състояние, но може да се използва за приготвяне на силаж за овце. В този случай поради високата влажност на силажираната маса към нея трябва да се прибави 2-3% ситно нарязана слама.
Царевицата за зелена маса се засява при междуредово разстояние от 45 до 70 cm, а при посев с голяма гъстота на 12-15 cm.
Добивът от царевицата за зелена маса зависи основно от напояването. Поливният режим трябва да се съобрази с гъстотата на посева и по-високите норми на торене.
Времето на прибиране на царевицата за зелена маса се опрезеля основно от гъстотата на посева. Гъстият посев (40000-50000 растения на декар) се прибира във фаза изметляване, а широкоредовите – във фаза восъчна зрялост.
Прибирането се извършва със силажокомбайни. При ситно нарязване на зелената маса се отделя повче вода и изисква добавяне на слама за да се получи качествен силаж.