Значение, произход, разпространение, добиви. Соргото (метлата) притежава ценни стопански и биологични особености. То е високодобивно, сухоустойчиво растение, понася повишена концентрация на почвения разтвор. Използуването му е разностранно. Отглежда се за зърно, силаж, сено, захарен сироп и други. Разпространено е в засушливите райони на Азия, Африка и Америка. Там то превъзхожда по добив царевицата за зърно, отглеждана без напояване. Заради изключителната си сухоустойчивост е получило названието „камила на растителния свят“.
Соргото за зърно е отглеждано от някои народи като хлебно растение, но е изместено от подходящи култури и постепенно е загубило това си значение. Използува се за фураж на животните (особено за свине и птици) и за добиване на нишесте, спирт и др. Химическият състав на зърното и хранителната му стойност се приближават до тези на царевичното зърно. Сто килограма зърно се равнява на 118-130 кръмни единици.
Зелената маса (над 1 t на dka), която остава след прибиране на метлиците на соргото за зърно, се приближава по хранителна стойност до царевицата за силаж, отглеждана като втора култура, прибрана без кочаните в млечно-восъчна зрелост. Зелената маса на захарното сорго съдържа голямо количество захари, независимо от времето на прибиране (в млечно-восъчна, восъчна или пълна зрялост). Един килограм силажна маса съдържа 22-24 кръмни единици.
Техническото сорго (обикновената, техническа метла) се отглежда за производството на метли. Захарното и техническото сорго се използуват като кулисни растения за предпазване на фасул, бостан и други взискателни към влагата култури.
Соргото е едно от най-старите културни растения, но още няма единно мнение за произхода му. Едни изследователи смятат, че родината му е Индия, други – Екваториална Африка, а трети – Китай.
Площите, добивите и производството на сорго са отразени в таблица13.
Соргото, като културно растение, не е ново за нашата страна. Почти едновременно, към средата на XIX век, са внесени захарното и техническото сорго. Захарното сорго е отглеждано предимно за захарен сироп и петмез. С използуването на захарното цвекло като суровина, захарната метла придобива значение само като растение за фураж, отглеждано в ограничени размери.
Техническата или обикновена метла в миналото е отглеждана като културно растение за направа на метли и четки за дъски, а зърното – за храна на птиците.
Соргото за зърно е по-перспективно и постепенно навлиза в производството. В засушливите райони добивите му са между 115 и 390 kg на декар. Площите, добивите и производството на сорго за зърно в света и страните с по-голямо разпространение са систематизирани в таблица 13.
У нас все още площите му са незначителни и статистически не се отчитат. Основни причини за слабото му разпространение са незадоволителните средни добиви, дължащи се преди всичко на неблагоприятни климатични условия по време на поникването /честа липса на влага на дълбочината на засяване/, лоши грижи след поникването /заплевеляване на посевите/ и отглеждането на негарнирани оптимално посеви.
Добивите от техническата метла са 200-250 kg сухи метли и около 150-200 kg зърно от декар. От захарната метла може да се получат до 4 t стъбла за силажиране. При разделно прибиране от стъблата се получават 200-350 kg захарен сироп, а от метлиците – 150-200 kg зърно от декар.
