Значение, произход, разпространение, добиви. Памукът е най-ценната плодовлакнодайна култура в света. Добитото от него стандартно влакно е основна суровина за текстилната промишленост, незаменимо със своята хигроскопичност, електронеутралност и устойчивост на триене и нагряване. От него или в смес с полиестерни влакна или вълна се произвеждат прежди и тъкани за облекло на хората, за изработка на изкуствена коприна, целулоид, брезенти, филтри и много други. Използва се широко и в медицината.
Мъхът (линтът) служи за производство на естествена, хигроскопична вата, колодиум, кино и фото ленти, хартия, изолационни материали, взривни вещества, линолеум и др.
Семената на памука съдържат средно 20 % полусъхливо масло, което се използува предимно за технически цели (за смазване, получаване на глицерин, стеарин, фитин, маргарин, сапуни и др.). Може да се консумира и от хората, но след качествено рафиниране.
Памуковото кюспе е много добър концентриран фураж за преживните животни. Съдържа около 40 % белтъчини и 3 % мазнини. Необходимо е, обаче да се изхранва в малки количества, поради съдържание на отровен алкалоид – госипол.
Шлюпките от семената служат за получаване на етилов и метилов спирт, фурфурол, лигнин и др.
Като окопна култура памукът има важно агротехническо значение. При правилно отглеждане, той оставя  след себе си чиста от плевели почва и е добър предшественик за житните култури, най-вече за твърдата пшеница и ечемика, поради зимно-пролетния им характер.
Памукът е и  ценно медоносно растение.
Азия и Америка са произходни центрове на памука.
Отглеждането му от човека датира отпреди 5000 години – най-напред в Перу, Китай и Индия. Преди около 2000 г. от Китай е пренесен в Египет, а по-късно (IV-V-ти век) в Средна Азия и Иран. Видовете с американски произход стават известни след откриването на континента, и поради по-високото качество на влакното си постепенно изместват азиатските видове.
Значително разширение на площите в Европа и Америка започва през втората половина на XVIII век след внедряването на машинния способ на предене.
Писмени доказателства за отглеждане на американския вид памук у нас има от 1863 г. Може да се предполага със сигурност обаче, че памукът по нашите земи е отглеждан още от траките, а впоследствие и от славяните, които са заимствали от гърците азиатски видове за култивиране.
Изискванията на памука към висока минимална температура (180 С), мусонен характер на валежите (продължителен сух – по-кратък дъждовен период) и кратък ден с интензивно осветление, са определили неговото естествено географско разпространение – тропичния и субтропичния пояси и умерено топлите райони на Северното полукълбо до 470 Северна ширина.
В тропичните райони памукът се отглежда до 2000 m. надморска височина.
Площите, добивите и общото производство на памук в света, в страните с по-големи площи и у нас са систематизирани в таблица 27.
У нас памукът се отглежда главно в Старозагорска и Хасковска и области – Чирпанска, Радневска, Гълъбовска, Симеоновградска, Димитровградска,   и др. общини.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.