Значение, произход, разпространение, добиви. По химичен състав и хранителност зърното на просото се доближава до това на овеса. В страните с големи площи и производство, непреработено се използва като концентриран фураж за селскостопанските животни и суровина за спиртоварната промишленост. След преработка се използва и за продоволствени цели, тъй като производите му лесно (бързо) се разваряват и са с много добра усвояемост от човешкия организъм.
В страни със слабо разпространение и ниско производство (каквато е нашата) то се използва главно като концентриран фураж за малки пилета и суровина за производство на боза.
Просената слама е с най-висока хранителна стойност в сравнение с тази на другите зърнено-житни култури. По качество се доближава до ливадно сено. Съдържа около 7% протеин, 1.8% мазнини, 40.7% безазотни екстрактни вещества, и 27.8% целуоза.
В някои страни просото се отглежда и за зелена маса. Един килограм от нея е с хранителност около 0.2 кръмни единици.
С късата си вегетация и високата си сухоустойчивост, при наши условия то може да се отглежда успешно като втора култура или за презасяване на поразени от градушка посеви на основните зърнено-житни култури (пшеница, ечемик и др.).
Произхожда от Централна и Източна Азия. Има доказателства за неговото отглеждане като култура отпреди 6-7 хиляди години.
В миналото у нас просото се е отглеждало на сравнително големи площи – над 200 хил. декара, главно в Североизточна България. Напоследък те са силно редуцирани до 3-4 пъти. В таблица 15 са отразени актуални данни за площите, добивите и производството на просо в света и у нас.
Просото е в състояние да реализира висок процент от потенциалната си продуктивност при производствени условия (над 350 kg/da при неполивни; над 600 и повече kg/da при поливни условия), след задоволяване на биологичните му изисквания и прилагане на интензивни технологии.
Средните добиви у нас са между 100 и 120 kg/da.