Съдържат се в голямо количество в зеленчуците и са главен източник на енергия за човешкия организъм. По структура и състав те биват: монозахариди, дизахариди и полизахариди (от грц. „моно“ – един, „ди“ – два, и „поли“ – много). Преобладават монозахаридите (простите захари), представени от фруктовата (плодовата захар) и глюкозата (гроздовата захар), които бързо се абсорбират в червата и доставят голямо количество енергия за мускулната дейност и за поддържане на телесната температура. Дизахаридите в зеленчуците са представени от захарозата (обикновената захар), която е съставена от една молекула фруктоза и една молекула глюкоза. Полизахаридите са изградени от стотици молекули монозахариди и в зеленчуците са представени от скорбяла {нишесте), пектин, целулоза, гликогена на скорбялата, пентозани и др. Всяка макромолекула се състои от огромен брой молекули на глюкозата, като в храносмилателната система се разгражда до глюкозни остатъци, които постъпват в кръвта. Целулозата е главна съставна част на плодната обвивка, кожицата и кората на зеленчуковите плодове. Стомашният сок и храносмилателните жлези, секретиращи ензими, не са в състояние да разградят напълно целулозата, поради което тя се отделя несмляна с фекалните маси (изпражненията). В ограничена степен разграждане се извършва от някои микроорганизми, обитаващи нормално дебелите черва, и тази част се резорбира от човешкия организъм. Целулозата не е енергиен източник, но в замяна на това изпълнява друга функция – усилва чревната перисталтика и регулира храносмилането, а освен това се смята, че улеснява отделянето на опасния холестерол (стар термин – холестерин) от организма и по този начин оказва активно действие срещу развитието на атеросклероза.

Въглехидратите поддържат и попълват запасите от гликоген в черния дроб, както и от глюкоза в кръвта. Излишъците от въглехидрати обаче се смятат за особено вредни, въпреки че при подрастващия организъм не са толкова опасни, защото се окисляват и превръщат във вода и въглероден диоксид. При застаряващия организъм обаче те се превръщат предимно в мазнини, което е особено изразено при хора, водещи застоял начин на живот и предразположени към напълняване. В това отношение „обвиненията“ са насочени предимно към дизахарида захароза, като се смята, че тя спомага за образуването на вредния за организма холестерол и преминаването му в големи количества в кръвта, което е причина за възникването на атеросклероза. Именно затова е необходимо да се знае в кои зеленчуци има по-голямо количество захароза, което трябва да се има предвид при храненето на всеки човек. Колкото до съдържащите се в зеленчуците монозахариди – фруктоза и глюкоза, те бързо преминават през чревната стена, постъпват в кръвта, лесно се усвояват от организма (без особена допълнителна преработка) и пълноценно се използват като източник на енергия.

Докато не са узрели, зеленчуците съдържат значително количество протопектин, който е неразтворим във вода и на него се дължи твърдостта им. В процеса на зреенето под действието на съответните ензими (или от висока температура) протопектинът се превръща в пектин, който е разтворим и преминава в клетъчния сок, в резултат на което плодът на зеленчука омеква. Пектинът, също както целулозата, не се разгражда от ензимите на храносмилателната система, което до известна степен се извършва от чревната микрофлора (постоянно обитаващите стомашно-чревния тракт микроорганизми). Лечебните свойства на пектиновите вещества се изразяват в противовъзпалителното им действие върху стомашно-чревния тракт и в образуването на предпазен слой върху неговата лигавица. Затова зеленчуците с високо съдържание на пектин намират приложение при стомашно-чревни заболявания (колити, ентероколити и гастроентероколити) както в обострена, така и в хронична форма.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.