Адиантумът(венерин, богородичен косъм), е сред най-разпространените и харесвани папрати, независимо от трудностите, възникващи понякога при отглеждането му. Гъсти кичури от перести листа върху дълги, гъвкави червени стъбла с виолетов оттенък: нежността и елегантният му силует несъмнено заслужават специални грижи. Особено, е зрелищна комбинацията му с по-високи растения, чиито поставени на пода саксии може да прикрие. Разположен във висящо от тавана макраме, разнообразява по неповторим начин стайното пространство. Проблемите на адиантума започват с промяната на атмосферните условия: теченията, цигареният дим и обгазяванията предизвикват незабавно влошаване на здравето и вида му.
Оптималната температура за венериния косъм, е между 10 и 24 градуса, като най-подходящите стойности за неговото правилно развитие са в рамките между 16 и 21 градуса. Изисква продължително, силно, равномерно, но непряко осветление. В много случаи полусянката дори му се отразява благоприятно. Адиантумът се полива обилно чак, когато повърхността на почвата му стане суха при допир. Две неща не бива да се допускат: пръстта да пресъхне напълно и в подложната чинийка на саксията да се задържа вода. През цялата година – високо равнище на влажност. Деликатните листа не търпят оросяване и най-разумното решение, е в близост до растението да се постави съд с вода, която с дни ще насища с изпарения въздуха наоколо, или подложната чинийка да се напълни с камъчета, задържащи поливната течност. Ако почвата, е на базата на торф, се тори на всеки две седмици, а ако, е високохумусна – веднъж месечно. Щом над почвата се покажат коренчетата, растението се премества в по-голяма саксия. Пресажданията се правят през пролетта. Пръстта не се отъпква излишно, нито покрива централната част на растението. Венереният косъм, е чудесен декоративен елемент за мокри помещения. При едно условия – там, където се намира, не бива да се ползват никакви спрейове или лакове за коса.
Въпреки, че малко паразити са в състояние да разстроят равновесието на Венерения косъм: сред тях, е памуклийката, която за щастие, обаче се отстранява лесно чрез малатионова промивка на корените. Растението страда най-вече при неправилно напояване или при ниски стойности на атмосферната влага.