Зърнено-бобови култури.Обща характеристика

Стопанско значение и разпространение. От семейство бобови (Fabaceae) в култура са въведени голям брой родове и видове. От едногодишните растения в нашата страна за зърно се отглеждат само фасул, леща и нахут. По-многостранно е използването на граха, соята и баклата. Фъстъците съдържат висок процент мазнини и се изучават в групата на маслодайните растения.     Фият е добър зърнен и тревен фураж, затова се отнася към фуражните растения. Опити за отглеждане са провеждани и с други бобови растения – лупина, бурчак, секирче и др., но те не са намерили прием в производството.
Характерна особеност на бобовите култури е високото съдържание на белтъчини в семената и вегетативните органи. В сравнение с житните култури, те съдържат 2-3 пъти повече белтъчини. Произведеният от бобовите култури белтък е най-евтин, понеже в процеса на симбиоза с грудковите бактерии от род Rhizobium включват в биологичния кръговрат азота от въздуха, недостъпен за други растения.
Белтъчините на бобовите семена са биологически пълноценни – съдържат всички необходими аминокиселини. Например в 1 kg семена от соя се съдържа 6 пъти повече лизин, отколкото в пшеницата.
Голям дял в състава на бобовите семена заемат въглехидратите ,предимно скорбялата. Целулозата е по-малко, отколкото при плевестите семена на житните растения (овес, просо и др.).
Фъстъците и соята съдържат и висок процент висококачествени мазнини, които имат многостранно използване.
Хранителната стойност на семената на бобовите е 1.20-1.35 кръмни единици.
Във вегетативните органи и семената се съдържат всички важни за човека и животните витамини: А, В, С, Д, F и значителни количества минерално соли.
Семената на бобовите култури най-често не се използват самостоятелно, а само като добавка за повишаване на белтъчното съдържание в дажбата на животните, защото отношението между белтъчините и въглехидратите е много тясно 1:2-3. Някои от тях съдържат гликозиди и трябва да се изхранват сварени. Брашното на бобовите служи като подобрител при приготовление на хляба. За промишлени цели се използват семената на соята, лупината и др. Зелените бобове и семена на фасула, граха и баклата също служат за храна и консервиране. Сламата на бобовите култури е богата на протеин и е много добър груб фураж за преживните животни.
Освен за зърно, някои от зърнените бобови култури се използват за производство на тревен фураж. За тази цел са подходящи грахът, соята, баклата и др. прибирани в по-ранни фази, те имат добре облистени и сочни стъбла, които се приемат с голяма охота от животните в свежо състояние, изсушени или силажирани. Засяват се самостоятелно или в смес с други фуражни култури.
Агротехническото значение на зърнените бобови култури е много голямо. Повечето от тях имат кратък вегетационен период, освобождават площите още през лятото и са отличен предшественик на зимните житни култури. Благодарение на дълбокопроникващата коренова система те извличат калций и фосфор от долните почвени хоризонти и чрез кореновите и стъблени остатъци ги акумулират в по-горните. Разтворителната способност на корените на бобовите е по-голяма, отколкото при житните и те успяват да мобилизират трудноусвоимите хранителни вещества от почвата. При неутрална реакция, добра запасеност на почвата с фосфор, калий и микроелементи и оптимална влажност и температура, ефективните щамове на грудковите бактерии усвояват до 25-30 kg/da азот във въздуха. Когато няма условия активността на симбиозата отслабва, а в много случаи може съвсем да липсва, което води до намаляване на добива и съдържанието на белтъчини в зърното.
B световното земеделие зърнено бобовите заемат над 1200 млн. декара или около 13% от площта на зърнените житни. Всички култури показват известни колебания по отношение на площите. Тенденция към непрекъснат растеж има само при соята. Зърнените бобови култури имат най-широко разпространение в Азия и Америка. В Азия те служат за храна на хората и са  основен източник на белтъчини, а в Северна Америка – за индустриална преработка и фураж
В България бобовите култури заемат малки площи в сравнение със зърнено-житните. Колебанията за  отделните култури през последните години са големи. Нуждата от белтък за правилно хранене на животните не може да се покрие от собственото производство, затова ежегодно се внасят богати на белтък концентрати или соев шрот.
В таблици 16 и 17 са систематизирани данни на ФАО за площите, средните добиви и производството на зърнено-бобовите култури в света и Р. България.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top