Многогодишните тревисти растения, които улавят насекоми или други дребни животни и ги използват като допълнителен източник за храна, се наричат насекомоядни растения (растения хищници, карниворни растения). Познати са около 500 вида от различни семейства. В България се срещат само 5 вида от 2 семейства: кръголистна росянка (сем. Росянкови), обикновена петлюга и 3 вида мехурка (сем. Мехуркови). Преди пресушаването на Драгоманското блато в него растяла алдрованда (сем. Росянкови). На земята има около 450 вида растения — хищници, които използват различни начини, за да привличат, улавят и изсмукват дребни животни. Някои от тях растат по дърветата, други под водата, но обикновено те виреят в такава почва, която е влажна, кисела илишена от нитрати и фосфати, необходими за живота на растенията. Те улавят своята жертва с особени специализирани листа, а не цветове, както често се предполага. Растенията от типа „Железен капан“ хващат непредпазливите насекоми, като свиват бързо листата си, а тези от типа „Мухоловка“ обливат своите жертви с лепкав секрет. Жертвите на растението от типа „Вълчи ями“, намират смъртта си в отвори на листата, напълнени с вода, примесена с разяждаща течност. По какъв начин се свиват така бързо и силно листата им, когато те нямат нито мускули ,нито нерви? Какъв е източникът на енергията, която употребяват при тези движения? Повече от сто години учените се анимават с тия въпроси, но не са единодушни в обясненията. Някои мислят, че силата идва от внезапното освобождаване на осмотичното налягане близо до главната жилка на листа. Други смятат, че поради нееднаквото израстване на половината на листа различните пластове на тъканта им се намират под напрежение, което се освобождава при затварянето на листа. Как обаче се развива това напрежение и как се сигнализира за освобождаването му при кацане на насекомото е още напълно неизяснено. Знае се само, че свиването на листа се извършва при кацането на определени насекоми. Например при мухоловката „Венера“ щом кацнат мухи или мравки. Листът обикновено се вива за по-малко от половин секунда и само най-бързо реагиращите насекоми успяват да се спасят. Ботаниците смятат, че растенията-хищници са се приспособили да допълват храната си с насекомите. Около тези странни растения съществува още една тайна – те са особено издръжливи на студ, наводняване и дори на огън. Така например мухоловката е първото растение, което пониква в опожарени области. Интересно е, че се срещат насекоми, които отнемат плячката на растенията – хищници. Някои дребни мухички снасят яйцата си по тези растения и ларвите им се хранят с хванатите насекоми. В Малая има паяци, които се хранят изключително с жертвите, хванати от сараценията. Дори малки гущери и жабки понякога стоят с часове наблизо до насекомоядни растения, за да грабнат плячката им. Изглежда, че растенията хищници са поразявали винаги фантазията на хората. В Мадагаскар например се разказват легенди за съществуването на човекоядно дърво.