Агротехника за лавандулата

Място в сеитбообръщението, обработка на почвата.
Най-добри предшественици на лавандулата са зърнено-житните, зърнено-бобовите, фуражните и многогодишните треви, при условие площта да бъде освободена в края на юли или началото на август. На площ, където се е отглеждала лавандула ново насаждение може да се направи след 4-6 години.
Лавандулата е многогодишно растение и може да се отглежда на едно място над 25-30 години. Поради тази особеност е много важно да се избере подходяща площ, на която да се извърши съответната предварителна подготовка.
Площта, на която ще се отглежда лавандула трябва да бъде открита и добре огрявана от слънцето с дълбоки, пропускливи, аерирани с лек механичен състав почви и наклон до 10 градуса при механизирано отглеждане. При засаждане на по-стръмни терени растенията играят противоерозионна роля, но тогава необходимите агротехнически операции се извършват ръчно.
Определеното място преди извършване на основната обработка на почвата се почиства от дървета, храсти, едри камъни, необходимо е още при нужда да се отводни, подравни и терасира при наклон повече от 6 градуса.
Нивата се риголва на 40-60 cm, като на почви с многогодишни плевели, то се прави в началото на лятото и до есента се води редовна борба чрез култивиране, брануване и приложение на хербициди за унищожаването им.
През август-септември отново се извършва преораване на 20-25 cm със заравняване площа и култивиране на 15 cm. До засаждане мястото се поддържа чисто от плевели чрез обработки с дискови брани или чизел-култиватори.
Преди засаждане мястото се набраздява на 1,0 – 1,2 – 1,4 m междуредово разстояние с дълбочина на браздите 15 cm. Извършва се маркиране в реда на 30-50 cm в зависимост от сорта, който ще се отглежда, от плодородието на почвата и от наличната техника.
Торене. Лавандулата извлича от почвата около 1 kg азот, 0,3 kg фосфор и 0,8 kg калий за получаване на 100 kg съцветия. Торенето се извършва в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи.
Преди риголването се извършва запасяващо торене с 3-5 t/da оборски тор или се внасят 20-40 kg/da амониева селитра, 50-100 kg/da суперфосфат и 20-40 kg/da калиев сулфат.
Торенето с азот се извършва двукратно – рано напролет и непосредствено след жътвата, за да се предизвика разклоняване.
Наесен с последната междуредова обработка се внасят фосфорните и калиеви торове.
Като примерни норми при пълно минерално торене може да се посочат N10 P10 K10 в а.в. (амониева селитра 30 kg/da, суперфосфат 50 kg/da и калиев сулфат 20 kg/da).
При отглеждане на лавандула на кисели почви, което не е препоръчително се внасят 300-500 kg/da сатурачна вар или 100-150 kg/da фосфорно брашно.
Размножаване. Лавандулата се размножава чрез семена и вегетативно (резници, отводи, разделяне на туфите, чрез отчесване и др).
Размножаването чрез семена е нежелателно, защото лавандулата е кръстосаноопрашващо се растение и поради това не могат да се запазят продуктивността и качеството на изходните форми.
Основния начин за размножаване и създаване на изравнени насаждения на този етап е чрез вкореняване на резници. Резниците се получават от маточно насаждение, за което се полагат големи грижи с цел получаване на мощни едногодишни разклонения.     Рано напролет, а при топло време през цялата зима от  маточните храсти се отрязват старите разклонения, пренасят се в помещения и от едногодишните им разклонения се приготвят резници за вкореняване. От всяко добре развито растение  се добиват около 100-150 резника, които се режат през периода на покой (ноември-февруари).
Стандартните резници са дълги 8-10 cm и дебели 2 mm. Основата на резника трябва да завършва под стъблен възел, а листата от долната част да се отстранят. Резниците се вкореняват в открити лехи или в студени парници, които се оформят на запазено от вятър, добре огрявано от слънцето и близо до селище място с възможност за напояване. Вкореняването се извършва през есента или през пролетта. Почвата се наторява с оборски тор (4-8 t/da) и се изорава на дълбочина 20-22 cm, а отгоре се слага хранителна смес с дебелина на слоя 5 cm (почва, угнил пресят оборски тор и пясък в съотношение 1:1:1). Оформят се грубо лехите, фрезоват се и след това се дооформят ръчно. Лехите са широки 1 m,  а резниците се залагат в редове при 8-10 cm междуредово разстояние и 4-5 cm в реда, на дълбочина на засаждане 3-4 cm. Залагането се извършва от началото на март в продължение на 20-30 дни. Резниците се вкореняват най-добре при използването на черно полиетиленово фолио, което се разстила върху подготвената леха, а отгоре се надупчва с маркир от дървени шипове на необходимите разстояния. При използване на фолио не е необходимо да се покриват лехите с пясък, защото то запазва влагата в повърхностния почвен слой, необходима за коренообразуването подтиска развитието на плевелите и съдейства за по-бързото затопляне на почвата, в резултат, на което вкореняването на резниците и развитието на вкоренените растения се ускоряват значително. След засаждането почвата се полива обилно чрез оросяване. По-нататък грижите се състоят в редовно плевене на поникналите в дупките около резниците плевели, поливане, подхранване и резитба. В началото разсадът се полива с лейка, а по-късно чрез дъждуване или гравитачно, като водата се пуска между лехите. Подхранването се извършва с 15 g/m2 амониева селитра разтворена във вода. Разтворът се внася чрез поливане с лейка в началото два пъти месечно, а после по-рядко. След всяко подхранване растенията се измиват старателно с чиста вода.
Борбата с плевелите се води с хербицида девринол в доза 400-600 g/da.
За да се предизвика разклоняване на растенията и по-добро оформяне на резниците не се допуска образуване на съцветия. Растенията се подрязват периодично през пролетта и лятото с ножица или косачка. При появата на попови прасета, слепи кучета, къртици и други неприятели се вземат съответни мерки за предпазването на посева. Поддържането на висока почвена и въздушна влажност чрез дъждуване и борбата с плевелите и неприятелите са от съществено значение за по-доброто вкореняване на резниците, което може да достигне до 90 %. След прекратяване на вегетацията наесен, вкоренените резници се подорават с нож-скоба на дълбочина 25 cm. С цел по-добро съхранение и прихващане на разсада при изваждане на резниците се отстранява част от листната маса чрез изрязване на клонките им от 1/3 до 1/2. Вкоренените растения се сортират, завързват на снопчета и се съхраняват в бразди до засаждането.
Засаждане. Лавандулата може да се засажда на постоянно място през есента (тогава растенията не страдат от изтегляне, презимуват добре, напролет се развиват по-рано, използват влагата от зимните валежи и прихващането е по-добро около 80-90 %)  или през пролетта (извършва се през февруари-март, преди да е настъпило пролетното засушаване). Стандартните вкоренени резници трябва да имат не по-малка дължина от 15 cm на надземната си част, дължина на кореновата система и подземната част не по-малка от 8-10 cm и дебелина на кореновата шийка 5-6 mm.
Разсаждането се извършва ръчно или механизирано с разсадопосадъчни машини. При ръчно засаждане редовете се очертават с опънат маркиран тел, в основата на браздата се преви копка, в която се поставя резника. Кореновата шийка на засадените растения трябва да бъде 5-6 cm под нивото на почвата, която се притъпква старателно с крак и допълнително се загърлят до върха на клонките.
При механизираното разсаждане междуредовото разстояние е 140 cm и вътре в реда 35-37 cm или 1900-2000 растения на декар. Добър добив може да се получи при осигуряване на хранителна площ от 0,42 до 0,52 m2 за всяко растение. На терени с наклон до 6-7 % и при добре подготвена почва засаждането може да се извърши механизирано с разсадопосадъчните машини „Акорд-ТП-4“ или „УПК-6“. Те се агрегатират на трактор („Болгар“, „МТЗ-5ЛС“ или „ЮМЗ-6Л“), които работят на първа намалена скорост. Разсагопосадъчната машина „Акорд-ТП-4“ работи с 3, а „УПК-6“ с 4 садачни апарата. Машините се обслужват съответно при първата от 6  работници (трима садачи и трима коректори), при втората от 8 работници (четирима садачи и четирима коректори). Коректорите засаждат ръчно празните места и неправилно поставените растения, които достигат до 5 %. При тази организация на труда дневната производителност на машината е около 16-20 da, а прихваналите се растения са 95 %. При механизираното засаждане се осигуряват еднакви междуредови растояния (± 6 cm отклонение) и висока производителност на труда. От съществено значение за доброто прихващане е заравянето на растенията до нивото на първите разклонения и утъпкването на почвата след това.
Грижи през вегетацията. В началото на вегетацията рано напролет (месец март) се извършва ръчно окопаване и отравяне на загърлените растения, като на мястото на неприхванатите (изсъхнали и пострадали) се поставя здрав посадъчен материал т.е. извършва се попълване на празните места. Основните грижи за лавандуловите растения през вегетацията се състоят в: резитба, торене, обработка на почвата, подмладяване, борба с плевели, болести и неприятели.
Резитба. Лавандулата има способност да цъфти още като разсад и през първата година от засаждането, а това се отразява неблагоприятно върху нарастването и формирането на туфата. За да се избегне преждевременният цъфтеж се извършват неколкократни резитби на зачатъците на бутоните през месеците юни, юли и август. При механизираната резитба се използват косачки, жътварки и други машини, които се нагласяват да работят на съответната височина.
Обработки на почвата. През първата година в младото насаждение се извършват механизирани 4-5 междуредови (култивирания) и ръчни 2-3 вътрередови обработки на почвата за разрохкването й и унищожаване на плевелите. Междуредовите обработки се извършват на дълбочина не повече от 15 cm и при защитна зона 20-25 cm за предпазване на кореновата система от разкъсване. Наесен с последната междуредова обработка растенията леко се загърлят. В началото на вегетацията (месеците февруари-март) се извършва подхранване с 10-20 kg/da амониева селитра, като цялото количество се внася еднократно и веднага се култивира. С фосфорни и калиеви торове се тори наесен преди последната обработка. При цветодаващите насаждения се извършва разрохкване и окопаване, като броят им се определя в зависимост от състоянието на почвата и наличието на плевелна растителност. Лавандулата се тори ежегодно с амониева селитра – 30 kg/da, суперфосфат – 50 kg/da, калиев сулфат – 20 kg/da. Продуктивността на лавандуловите растения е най-висока през 6-8 година, след което намаля поради застаряване на туфите.
Подмладяване. Това агротехническо мероприятие се извършва след осмата година от засаждането на лавандулата при изсъхване на цели растения или части от него и намаление на добива на съцветия и масло. Състои се в изрязване на цялата надземна част на растенията на височина 6-10 cm от повърхността на почвата. От спящите пъпки в кореновата шийка се развиват нови разклонения, като по този начин се подмладява насаждението. При механизирано изрязване на растенията се използват роторните силажокомбайни („УСК-1,5“; „КИР-1,5“ и др.). Подмладените растения се наторяват с азот 10-15 kg/da и фосфор 10-15 kg/da или с оборски тор 2-3 t/da, след което почвата се обработва дълбоко. На другата година след подмладяването растенията дават до 60 % от нормалния добив, но през следващите години добивът рязко се увеличава.
Борба с плевелите. Освен механичната борба с плевелите, която се води с междуредовите и вътрередови обработки на почвата се прилага и химична борба. Тя се заключава в прилагането на различни хребициди. При наличието на житни плевели се използват: Галант Супер 150-250 cm3/da; Девринол 4 Ф 400-500 g/da; Дуал 500 ЕК 400 g/da; Набу-екстра 300-400 cm3/da. Срещу широколистни плевели се пръска с Ронстар 400 ml/da; Синбар 200 g/da. Срещу едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели се третира с Касорон Г 3 kg/da (при насаждения над 3 години). Срещу едногодишни широколистни и житни плевели се използват Мерлин 750 ВГ 5-6 g/da; Рафт 800 ВГ 0,35-0,45 g/da. Хербицидите се разпръскват върху цялата почвена повърхност с 30-40 l/da разтвoр рано напролет (месец март), преди започване на вегетацията на лавандулата и преди поникване на плевелите, след култивиране с подхранване на растенията. През вегетацията се третира с хербицида Фузилад супер срещу едногодишни и многогодишни житни плевели (в т.ч. балур от коренища) при височина на плевелите 10-15 cm с доза 350 ml/da.
Болести по лавандулата.
Листни петна (Septoria lavandulae Desm.). По същинските листа се образуват закръглени петна с червенокафяв пръстен. През есента при смяната им с кожестите листа намалява заразата през есенно-зимния период.
Фомоза (Phoma lavandulae Gabot.). Стъблата пожълтяват, засъхват, по-късно стават кафявосиви, покрити с точковидни пикнидии.
Кореново гниене. Наблюдава се загниване и изсъхване на корените, което може да се дължи на: увеличено нападение от галовата нематода; от неправилна употреба на хербициди или най-често на заболяване от слаби патогени (Fusarium sp.) при неизравненост на площите и задържане на влага по ниските места.
Борба срещу тези болести се води чрез стриктно спазване на технологията на отглеждане и редовни наблюдения за фитосанитарното състояние на посева. Единствения регистриран фунгицид за борба срещу почвените патогени (фузариум, питиум и ризоктония) по лавандуловия разсад е Дитан М-45 в доза 0,4 % при разход 100 l/da разтвор.
Неприятели по лавандулата.
Пенещата цикадка (Leperonia coleoptrata L.). Развива едно поколение годишно и зимува като възрастно и яице. Ларвите се излюпват през първата десетдневка на май. Вреда нанасят като смучат сок по разклоненията на туфите и задържат техния растеж. По висока плътност се наблюдава при подмладяване на насажденията и при заплевеляване с глухарче.
Горски скакалец (Isophya tenuicerca Rme.). Напада насажденията от лавандула в близост до горите. Новоизлюпените ларви в периода от 20 април до 20 май преминават по туфите и започват да се хранят с листата. Пораженията от ларвите са по-малки в сравнение с възрастните скакалци, които нападат цветните пъпки и разцъфтяващите цветове в началото на юни и могат да унищожат реколтата. Борбата срещу горския скакалец се води с един от следните инсектициди: Вазтак; Карате; Дурсбан; Суми-алфа; Маршал. Посева се третира до средата на юни.
Галова нематода (Meloidogyne hapla Chitwood). Благоприятни условия за нейното развитие са песъчливи почви с добра аерация и суха пролет. При образуване на галите растежът на краищата на корените се прекратява и те отмират, а това довежда до абортиране на съцветията на цели туфи. Борбата се води още преди засяване на лавандулата при наличието на този неприятел. Площта се засява 3-4 години със житни култури и се унищожават плевелите, които са гостоприемници на нематодата.
Прибиране. Жътвата на лавандуловите съцветия се извършва във фаза цъфтеж. Настъпването на тази фаза зависи от почвено-климатичните условия на  района, в който е засадена лавандулата, от сорта с неговите специфични биологични особености и от прилаганата технология на отглеждане. Най-често цъфтежът започва през последните десет дни на юни и продължава до края на юли. Съдържанието на етерично масло при едни сортове е най-високо когато са цъфнали 50 % от съцветията, а на други при 100 % цъфтеж. В зависимост от тази особеност на сортовете на по-големи площи жътвата започва след изцъфтяването на 50 % от цветовете, масово продължава при 70-80 % и завършва при 100 % цъфтеж. Прибирането става в сухо, тихо и слънчево време, в горещите часове на деня, защото тогава е най-високо съдържанието на етерично масло в цветовете. Съцветията се жънат заедно с цветните дръжки на височина 10-12 cm механизирано с лавандулови жътварки “ЖАВ-1”, “Тракия” или ръчно със сърп.     Продължителността на жътвата е 15-20 дни. Извозването и преработката на цвета е добре да се извършва с контейнери КИЕМС-18, защото с тях не се допуска загуба на лавандулово масло до дестилериите.
Преработка.
От свежите съцветия чрез парна дестилация се получава етерично масло, а чрез екстракция – конкрет. Дестилацията се извършва в казани с подвижен капак и продължава 1,5 часа. При повторна дестилация се получават още 6-7 % масло, което има по-груб аромат и се използва за производство на сапун. При екстракцията на цвета се получава лавандулов конкрет, който прилича на втвърден вазелин.
Останалите след извличане на лавандуловото масло отпадъци се изсушават и могат да се използват като фураж за селскостопанските животни, за мулчиране и торене.