Място в сеитбообръщението. Важен елемент от агротехниката на лена е изборът на подходящ предшественик. Слабата му устойчивост на фузарийно увяхване изисква той да се връща на същото поле в сеитбообращението след 5-6 години, защото настъпва т.н. “уморяване” на почвата и силно намаляване на добива. Причината е поразяването на посевите от болести, заплевеляването и натрупването в почвата на токсични впоследствие за него вещества.
Поради микотрофния си тип на хранене е най-добре той да се включва в тревополни сеитбообръщения.
Торените с оборски и минерални торове окопни култури (картофи, царевица, цвекло и др.) са подходящи предшественици за него.
Ръжта, овесът, пшеницата и ечемикът може също да се използват за тази цел.
Обработка на почвата. След предшественик люцерна или детелина, в безвалежния за района период (най-често през август), се извършва лющене с тежка дискова брана или с плуг – лющилник на дълбочина 7-8 cm, за да се отрежат и изсъхнат кореновите им шийки. След 2-3 седмици площите се изорават дълбоко на 23-25 cm.
Oсновната обработка на почвата изисква оран на дълбочина 23-25 cm, извършена веднага след прибирането на окопни предшественици.
При стърнищен предшественик, след жътвата и изнасянето на сламата е по-целесъобразно предварително да се извърши подметка (лющене) на стърнището или дискуване, за да се запази влагата и се провокират плевелните семена да поникнат, ако е невъзможна незабавна дълбока оран по различни причини.
За да се поддържа почвата чиста от плевели и се запази влагата от летните валежи, до есента се вършат плитки почвоподдържащи обработки (култивиране или дискуване с едновременно брануване).
Ленът е с дребни семена. Това изисква при предсеитбената подготовка, рано напролет, почвата да бъде доведена до градинско състояние, с плитко и твърдо легло. Постига се с 1-2 обработки с култиватор и брана едновременно на дълбочина 5-7 cm.
Торене. Ленът е със слабо развиваща се коренова система и има големи изисквания към наличието на леснодостъпни хранителни вещества в почвата.
За формирането на 100 kg продукция растенията извличат N, Р2О5 и    К2О, съответно: 1,5,  0,5 и 1,5 kg.
Темпът на извличането през отделните фенофази е различен. Най-интензивно това става през фазите на бърз растеж, бутонизация и цъфтеж.
Критичен период по отношение постъпването на азота е от фаза “елхичка“ до бутонизация; на фосфора – от поникването до “елхичка“, а на калия – през първите три седмици на растежа.
Недостигът и излишикът на N намаляват качеството и рандемана на влакното.
Фосфорът ускорява узряването, а калият повишава както добива на семена, така и качеството на влакното. Неутрализира и вредното влияние на излишния азот.
Калият влияе положително на добива и най-вече на качеството на влакното.
За добив от 400 до 500 kg сухи стъбла на декар ленът се тори с 8-10 kg/dka N, 6-8 kg/dka Р2О5 и К2О.
Азотните торове /2/3 от нормата/ се внасят с последната предсеитбена обработка на почвата, а 1/3 от нея – като подхранване /при 6-10 cm височина на растенията/.
Фосфорните торове – 2/3 до 3/4 от нормата – преди дълбоката оран, а останалата част – преди ранното пролетно култивиране с едновременно брануване.
Калиевите торове – 1/2 от нормата – преди дълбоката оран, а останалата част – преди ранното пролетно култивиране с едновременно брануване.
Торенето с 1-3 тона на декар угнил оборски тор, внесен с дълбоката оран, се отразява благоприятно върху растежа, развитието и добива на лена.
Сеитба. Предварителната подготовка на посевния материал включва на първо място набавяне на качествени автентични семена тъй като много от сортовете след III – IV размножение губят голяма част от биологичните си качества, а качеството на реколтираните стъбла и влакно се влошава. На второ място – декускутиране (при необходимост), и на трето – обеззаразяване по сух начин  с фунгициди срещу фузариоза, полиспороза и ръжда.
Ленът се засява през втората половина на март, тъй като пониква при 6-80 С, а гъбите, атакуващи кълновете се развиват при 12-150 С. По-късната сеитба /през април/ води до лоши резултати.
Ранната сеитба осигурява и ефективно използване на акумулираната през зимните месеци влага в почвата.
Влакнодайният лен се засява много гъсто – с 2500 до 3000 броя лабораторно кълняеми семена /1m2, което формира сеитбена норма 12-18 kg/dka.
Сеитбата се извършва тесноредово на 7,5 cm междуредие при дълбочина 2-4 cm, със сеялки СУЛ – 4,8 или СЗЛ – 3,6.
Междинният лен се засява при същото междуредие, но с 10-15 % по-ниска сеитбена норма, а маслодайният – при междуредие 20-25 cm, с 6-7 kg/dka семена.
След сеитбата посевите се валират.
Грижи през вегетацията. Състоят се главно в борба с плевелите, болестите и неприятелите.
Намножаването на плевели в посевите силно понижава добива и качеството на влакното, затруднява прибирането. Успешното извеждане на борбата с тях налага съчетаване на качествено извършване на основната и предсеитбената обработки и използването на хербициди. Ефикасни срещу едногодишните широколистни плевели  са хербицидите на базата на 2М-4Х и 2,4 Д в дози 50-70 g/dka, внесени във фаза “елхичка“, (10-15 cm височина на растенията). Прибавянето на 900 g амониева селитра към дозата за 1 dka оказва положителен ефект.
Други хербициди, които могат да се ползват, са: Глин 75 ДФ (1-1,5 g/dka); Лондакс (8,5 g/dka) и Базагрaн 480 СЛ (200-300 ml/dka).
Срещу дивият овес и други едногодишни житни плевели се пръска с Илоксан 28 ЕК (250-300 ml/dka) или Авадекс БВ 480 ЕК (300 ml/dka), а само срещу едногодишни житни плевели – с Кусагард 75 ВП (150 g/dka).
Посевите се третират във фаза “елхичка“. Внасянето на хербицидите в по-късна фаза намалява рандемана и качеството на влакното.
Срещу болестите борбата се извежда чрез предпосевно третиране на семената.
Леновият трипс и леновата бълха са икономически най-важните неприятели по лена. Срещу трипса могат да се използват Антио 33 ЕК (0,2 %), Баса 50 ЕК (150 ml/dka), Вазтак 10 ЕК (0,2 %), Евисект 90 ВП (75 g/dka), Кронетон (50 ml/dka) и др., а срещу бълхата през вегетацията посевите се пръскат с Рипкорд 40 ЕК (0,02 %), Имидан 50 ВП (200 g/dka) или Падан 50 ВП (150 g/dka).
Прибиране. От момента на прибиране до голяма степен се определя качеството на реколтираните стъбла, респективно  влакно.
Посевите на влакнодайният и междинният лен, предназначени за влакно се прибират в ранна жълта зрялост, а в жълта – тези за семепроизводство.
Прибирането се осъществява по два начина: разделно (ръчно или с леноскубачна машина) и еднофазно.
При разделното прибиране, след отскубването,  стъблата се оставят да просъхнат на полето за 2-5 дни, връзват се на снопчета и след обезсеменяване се предават на ленените фабрики за отопяване.
Добре узрелите и изравнени посеви могат да се приберат еднофазно със специален ленокомбайн, който отскубва, обезсеменява и връзва растенията на единични  снопи.
Маслодайният лен се прибира еднофазно със зърнен комбайн във фаза пълна зрялост.
Предварителната дефолиация на посевите предназначени за влакно (3 седмици преди пребирането им) или за семена (2 седмици преди пребирането им) с дефолианта Пуривел 80 ВП (500-600 g/dka), улеснява процеса на прибиране.
Със същата цел се използва и Харвейд 25 Ф (200 ml/dka), внесен във фаза жълта зрялост на посевите предназначени за влакно и семена.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.